Уилям Шекспир: Сън в лятна нощ

ПИСКУНА

Горкото Кросно! Загуби доживотна пенсия от по шест пенса дневно! Князът сто на сто неминуемо и фиктивно щеше да му ги изръси само ако го беше видял като Пирам. И щеше да си ги е заслужил. Шест пенса не му мърдаха!

Влиза Кросното.

КРОСНОТО

Къде са тези гълъбчета, къде са ми приятел четата!

КЛИНА

Кросно! Ник! О, рядък миг! О, чуден монумент!

КРОСНОТО

Братлета, има да ви разправям чудеса! Но не ме питайте какви, защото да не съм честен атинянин, ако ви ги кажа! Ще ви ги разправя точ в точ!

КЛИНА

Казвай, де! Какво чакаш?

КРОСНОТО

Не, от мен ни дума! Мога да ви информирам само, че обядът на княза е завършил. Събирайте си костюмите, зашийте нови връзки на брадите и си нанижете нови панделки в обувките. И тръгвайте ежеминутно към двореца. Защото, с две думи, пиесата ни е приета! Тизба за всеки случай да си смени долните дрехи, а този, който ще играе лъва, да не си реже ноктите, за да може да ги показва от лапите си. И главно, достопочтени актьори, никой да не яде лук или чесън, защото трябва да имаме приятен дъх, та всички да кажат: каква приятна, дъховита комедия. И нито дума повече! Марш!

Излизат.

Атина. В двореца на Тезей.

Влизат Тезей, Хиполита, Филострат, Придворни и Свита.

ХИПОЛИТА

Но колко чудни работи разказва

таз влюбена младеж!

ТЕЗЕЙ

По-чудни даже,

отколкото правдиви. Аз не вярвам

във приказки за феи и вълшебства.

На влюбения мозъка бълбука

като на лудия, в представи странни,

отхвърляни от трезвия ни разум.

Да, тези луди, влюбени, поети

са цели от приумици излети.

Един — това е лудият — измисля

страшилища, каквито няма в ада.

Побъркан също, влюбеният вижда

в грозницата си чара на Елена.

Поетът пък във трескав унес мята

очи между небето и земята

и щом фантазията му роди

каквато и да е, той в миг с перото

описва го така, че за четеца

превръща своето въздушно нищо

във нещо с местожителство и име!

Да, тъй въображението действа,

че щом човек е радостно настроен,

измисля си и нещо да го радва;

или, обратно, щом внуши си ужас,

превръща в мечка всеки тъмен храст.

ХИПОЛИТА

Но тази нощ със всичките й случки,

и тази едновременна промяна

във чувствата на четирима души,

свидетелстват за свързаност, за нещо,

което на действителност прилича,

макар да е на вид невероятно!

ТЕЗЕЙ

А, ето ги! И как излъчват радост!

Влизат Лизандър, Деметрий, Хермия и Елена.

Да, радост, млади хора! Нека тя

обсипва щедро дните ви с цветя!

ЛИЗАНДЪР

И с вас, о, княже, тя да е безспир

в любовно ложе и на весел пир!

ТЕЗЕЙ

Сега елате! В музика и танци

да съкратим със вас века тричасов,

делящ вечерята от оня миг,

във който спалните ще ни посрещнат!

Уредникът на празненствата, вярвам,

намислил ни е някаква забава.

Къде си, Филострате?

ФИЛОСТРАТ

Тук съм, княже!

ТЕЗЕЙ

Какво приготвил си ни тази вечер,

за да залъже времето лениво —

концерт, балет, забава, маскарад?

ФИЛОСТРАТ

Това е днешната програма, княже.

Решете сам какво да се покаже!

Подава му лист хартия.

ТЕЗЕЙ

„Войната със кентаврите 41 41 Кентаври (мит.) — Кентаврите били победени от враждебното им племе на лапитите с помощта на Херкулес и на Тезей. — ще пее

скопец атински в съпровод на арфа“.

Не, друго, друго! Туй ви го разказах

във чест на сродника ми Херкулес.

„Вакханките, разкъсващи Орфея

в пиянската си ярост“ 42 42 „…Вакханките…“ (мит.) — вакханки се наричали жените, участвуващи във вакханалиите, т.е. Празненствата в чест на гръцкия бог на виното и плодородието Вакх (Дионисий). Според преданието те разкъсали тракийския певец Орфей, защото отказал да се присъедини към техните оргии. . Старо нещо!

Играха го, когато се завръщах

от славното превземане на Тива.

„Оплакване на музите над гроба

на Знанието, най-скоропостижно

споминало се от хронична бедност“ 43 43 „…Оплакване на музите… бедност…“ (мит.) — музите били богини на изкуствата при древните гърци. Тук има намек за една поема на английския поет Едмънд Спенсър (1552 — 1599) и същевременно за безрадостното положение на хората на науката и изкуствата по Шекспирово време. .

Не, туй ще бъде нещо сатирично,

което за венчавка не подхожда!

„Голяма лаконично-дълга драма

за любовта на Тизба и Пирама —