Уилям Шекспир - Както ви харесва

РОЗАЛИНДА

Да, млади господине, сторете го! Вашето име не ще пострада от това — ние сами ще помолим княза да прекрати борбите.

ОРЛАНДО

Моля ви, не ми се сърдете: вярвайте, наистина се чувствам виновен, че трябва да откажа нещо на две тъй прекрасни и благородни дами. Нека сияйните ви очи и нежните ви мисли ме съпътстват в изпитанието. Ако противникът ми ме простре на земята, ще бъде опозорен един, който никога не е бил уважаван; ако ме убие, ще бъде мъртъв един, който винаги е желаел смъртта. Нещастие на приятели няма да донеса, тъй като нямам никого, който да затъжи за мене; нито ще причиня загуба на обществото, защото не притежавам нищо в него; аз заемам само едно място в природата, което ще бъде запълнено от друг, по-достоен, когато аз го опразня.

РОЗАЛИНДА

Да можех да ви дам и своята сила, колкото и малка да е тя!

ЦЕЛИЯ

И аз моята в добавка!

РОЗАЛИНДА

На добър час! Дано съм подценила възможностите ви!

ЦЕЛИЯ

И дано се сбъднат желанията ви!

ШАРЛ

Хайде! Къде е този храбрец, който толкоз мечтае да легне до майка си, Земята?

ОРЛАНДО

Той е готов, господине. Но мечтите му не са тъй порочни.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Ще се борите само до първото сваляне.

ШАРЛ

Бъдете спокоен, ваша светлост: вие дълго го убеждавахте да не започва, но след първото сваляне не ще има нужда да го убеждавате да продължи.

ОРЛАНДО

Щом сте тъй уверен, че ще ми се подигравате след борбата, защо го правите преди нея? Да почваме!

РОЗАЛИНДА

Херкулес 6 6 Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.). да ти е на помощ, момко!

ЦЕЛИЯ

Да бях невидима, бих го пипнала този силач за глезена!

Шарл и Орландо се борят.

РОЗАЛИНДА

Ах, този младеж е чудесен!

ЦЕЛИЯ

Ако имах мълния в очите, знам кого бих поразила!

Викове. Шарл е повален.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Достатъчно! Да спрат!

ОРЛАНДО

Моля ви, ваша светлост! Още не съм се разгрял!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Как си, Шарл?

ЛЬО БО

Не може да говори, ваша светлост.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Отнесете го! Как е името ти, момко?

ОРЛАНДО

Орландо, княже. Аз съм третият син на благородния Роланд дьо Боа.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

Бих предпочел да бъдеш син на друг!

Баща ти беше вредом уважаван,

но чувствал съм го винаги свой враг.

Ти с подвига си по ме би зарадвал,

ако не беше негова издънка.

Отивай си със здраве! Явно, смел си,

но друг родител трябваше да имаш!

Излиза, следван от Льо Бо и Свитата.

ЦЕЛИЯ

Как мислиш, мила, бих ли се отнесла

така към него, ако бях баща си?

ОРЛАНДО

Гордея се, че съм Роландов син,

макар и трети! Бащиното име

не бих сменил дори ако на княза

би хрумнало да ме осинови!

РОЗАЛИНДА

Баща ми хранеше към граф Роланд

дълбока обич. Както всички, впрочем.

Да знаех, че тоз момък му е син,

прибавила бих сълзи към молбите,

преди да го оставя да се хвърли

в такъв опасен бой!

ЦЕЛИЯ

Тогава нека

да го приветстваме и ободрим —

суровото държане на баща ми

гнети душата ми!… Безстрашни момко,

ако в полето нежно на сърцето

направите вий същото, което

направите в борбата, облажавам

избраницата ви!

РОЗАЛИНДА (сваля верижката си и му я дава)

Вземете туй,

любезни господине, от една,

която би ви дала, честна дума,

и повече, ако сама не беше

беднячка!… Да вървим ли, братовчедке?

ЦЕЛИЯ

Да… Сбогом, благородни господине!

Розалинда и Целия си тръгват.

ОРЛАНДО

Глупак! Дори не й благодарих!

Какво ми стана? Най-доброто в мене

ме изостави и сега стърча

като бездушие чучело край пътя!

РОЗАЛИНДА

Той май ни вика! Боже, как загубих

в нещастието прежната си гордост!

Да го запитам ли какво желае?…

Извикахте ли ни? Ах, млади момко,

в борбата победихте вий не само

противника си!

ЦЕЛИЯ

Ще вървим ли, мила?

РОЗАЛИНДА

Да, братовчедко… Да ви пази бог!

Излиза заедно с Целия.

ОРЛАНДО

Какво тъй здраво ми скова езика?

Не казах нито дума, а пък явно

тя диреше беседа! Ах, Орландо,

не Шарл, а същество далеч по-слабо

простря те на земята!

Влиза отново Льо Бо.

ЛЬО БО

Господине,

съветвам ви приятелски: недейте

остава тук! Заслужихте си вие

похвала, възхищение и обич,

но князът е сега така настроен,

че зле посреща вашата победа;