Уилям Шекспир - Много шум за нищо

Как сме, братко? Къде е синът ти? Дали се е погрижил за свирачите?

АНТОНИО

Тъкмо с тях се разправя. Но слушай: имам за теб новини, каквито не си сънувал!

ЛЕОНАТО

Добри ли?

АНТОНИО

Зависи от печата, който ще им постави бъдещето. Но на пръв поглед не са лоши, даже обещават много. Принцът и граф Клавдио се разхождали преди малко из една алея в парка ми. Тя била тъй гъсто зашумена, че един от моите хора чул съвсем ясно разговора им. Принцът открил на Клавдио, че обича племенницата ми, твоята дъщеря, и че иска да й се признае в любов още тази вечер, на бала; казал, че ако тя му дадяла съгласието си, щял, без да губи време, да говори веднага с теб.

ЛЕОНАТО

А който ти е донесъл това, заслужава ли доверие?

АНТОНИО

Напълно… Ще пратя за него — разпитай го сам!

ЛЕОНАТО

Не, не. Нека считаме всичко това за сън, докато не добие плът. Но ще предупредя дъщеря си, за да обмисли как да отговори, ако то се окаже истина. Върви, съобщи й го ти!

Антонио излиза.

Влиза Синът му, следван от Свирачи.

А, племеннико, ти си знаеш работата!

Към един от свирачите.

Приятелю, елате с мен, имам нужда от изкуството ви… Племеннико, помагай, че закъсняхме!

Друга стая в дома на Леонато.

Влизат Дон Хуан и Конрад.

КОНРАД

Какво има, принце? Защо сте тъй безкрайно тъжен?

ДОН ХУАН

Защото съдбата му е отпуснала края, когато ми е давала причини за тъга.

КОНРАД

Би трябвало да послушате разума си.

ДОН ХУАН

И какво ще ми донесе той, като го послушам?

КОНРАД

Ако не бързо облекчение, поне трайно търпение.

ДОН ХУАН

Чудно! Ти, който казваш, че си роден под мрачния знак на Сатурна 14 14 „…мрачния знак на Сатурна…“ — според астрологическите представи родените под знака на планетата Сатурн имат меланхоличен темперамент. , си седнал да предлагаш успокоителни средства за смъртоносната ми болест! Аз не умея да прикривам настроенията си. Щом имам причина да съм тъжен, тъжен съм и не мога да се усмихвам на чужди смешки; щом съм гладен, ям и никого не чакам; щом ми се спи, спя, без да мисля, че някой може да има работа с мен; щом имам основания за веселие, веселя се и пет пари не давам за настроението на съседа.

КОНРАД

Да, но не бива да издавате своя нрав пред всички, докато още не сте станали независим. Неотдавна вие се опълчихте срещу брат си и той съвсем наскоро ви прости за това; ако искате да пуснете корен в милостта му, ще трябва сам да поддържате за себе си слънчево време. От сезона, който си създадете, зависи каква жътва ще пожънете.

ДОН ХУАН

По-добре да съм шипка в плет, отколкото роза, поливана от него. И по отговаря на кръвта ми да ме презират всички, отколкото да се нагаждам, за да бъда обичан от един. Тъй че, ако не мога да бъда наречен приятен ласкател, то и никой няма да ми откаже, че съм откровен негодяй. Имат ми доверие с намордник и ме пускат на свобода с верига. Затова реших: няма да пея в клетката! Ако челюстите ми бяха свободни, щях да хапя; ако бях отвързан, щях да правя каквото си ща — но докато всичко това ми е забранено, остави ме да бъда какъвто съм и не се мъчи да ме променяш!

КОНРАД

А не можете ли някак да използвате своето недоволство?

ДОН ХУАН

Че аз го използвам непрекъснато — нищо друго нямам и само недоволствам. Но кой иде?

Влиза Борачио 15 15 Борачио — този помощник на Дон Хуан води името си от испанското „borracho“ — пияница. .

Какво има, Борачио?

БОРАЧИО

Идвам от разкошната вечеря, която Леонато дава в чест на принца, вашия брат. И мога да ви съобщя нещо ново: мъти се сватба.

ДОН ХУАН

Дали не може да се излюпи от нея нещо зло? И кой е този луд, който е решил да се сродява с безпокойството?

БОРАЧИО

Кой ли? Дясната ръка на брат ви.

ДОН ХУАН

Очарователният Клавдио?

БОРАЧИО

Точно той.

ДОН ХУАН

Виж го ти, галантния красавец? И за коя, за коя? На коя е хвърлил око?

БОРАЧИО

На Херо, дъщерята и наследницата на Леонато.

ДОН ХУАН

Охо, мартенското пиле колко подранило! И отде узна за това?

БОРАЧИО

Натовариха ме да окадя къщата с благовонни 16 16 „…да окадя къщата с благовония…“ — каденето на стаите с ароматни вещества замествало истинската хигиена в Англия от XVI в. и докато се занимавах с една мухлясала стая, ето че довтасват принцът и Клавдио, под ръка, в сериозен разговор. Аз се шмугнах зад един гоблен и ги чух оттам как се наговориха принцът да ухажва Херо за себе си, а като я получи, да я прехвърли на граф Клавдио.