Пърси Шели - Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

донесъл чак от небесата в Тива

отровно вино — неестествена любов

и неестествена омраза!

ПЪРВИ БЯС

Милост! Милост!

Тъй ни се иска плът, че ще умрем!

Назад недей ни връща!

МЕРКУРИЙ

Стойте мирни

тогава и гласът ви да не чувам!

Дошъл съм тук, Страдалецо ужасен,

със нежелание, с голямо нежелание!

Баща ми, най-великият, ме праща

да те измъча с новата му мъст!

Уви! Аз жаля те и себе си намразвам,

че няма друго що да сторя! Твоят

извърнат взор в очите ми се врязва

и цялото небе превръща в ад;

а гледката на изтерзаното ти тяло

преследва ме и деня, и нощя,

един усмихнат упрек! Ти си мъдър,

добър и твърд, но всуе тъй упорстваш

самичък във борба срещу Всесилния!

И тези вечни и блестящи лампи,

които мерят горе на небето

безкрайните години уморени —

не са ли те за теб сега поука,

спасение и изход да не чакаш?

Сега мъчителят ти е въоръжен

с мощта на невъобразими болки,

с най-бавната агония на ада!

И аз съм тук, за да докарам тях,

да доведа най-злобните и диви

демони и да ги оставя е теб!

Дано това не бъде! Има тайна,

която може Юпитер да срине

от трона му и само ти я знаеш

измежду всички живи същества!

Всевишният от нея се бои!

Ти в думи облечи я и пред него

като молба за прошка поднеси я!

Превий душата си в молитва! Твойта воля

да коленичи в гордото сърце —

разкаяник в огромен храм! И вярвай,

добрият дар и мекото упорство

ще укротят и най-свирепия!…

ПРОМЕТЕЙ

Сърцето зло променя в зло доброто.

Аз го сдобих със цялата му мощ

и за отплата тук бях окован,

години, векове — и денем слънце

изгаря кожата ми, а през лунни нощи

лед врязва се във моето чело…

А долу тъпчат моя род любим

слугите негови, на мислите палачи!

Така тиранинът отплаща се! Това

е справедливо! Злото няма как

доброто да приеме! Щом спечели

той свят един във дар или изгуби

един приятел, чувства и ненавист,

и страх, и срам, но не и благодарност!

Той ми мъсти сега за свойто зло

и ако аз със него съм добър,

това е най-пронизващият упрек,

със острата си болка нарушил

съня на неговото отмъщение.

А нему аз не ще се покоря!

Какво покорство иска той, освен

да чуе тази съдбоносна дума,

която ще погребе всяко робство,

и днес над кървавата му корона

като надвиснал сицилийски меч

трепти? От мене той сега я иска,

но аз все още няма да я дам!

И нека другите престъпника ласкаят,

докато краткото му царство трае.

Те няма от какво да се боят —

когато правдата възтържествува,

тя грешниците няма да наказва,

а само ще оплаче свойта мъка

със състрадание. И тъй, аз чакам!

Часът на моето възмездие е близък,

дори тъй както си говорим, наближава

все повече! Но чуй как страшно вият

на ада хрътките! Побързай! Виж баща ти

как помрачи небето в своя гняв!

МЕРКУРИЙ

О, ако можеше това да се избегне!

Аз да те мъча, ти да страдаш! Слушай!

Пак питам те! Кажи ми, ако знаеш —

кога ще падне Юпитер от трона?

ПРОМЕТЕЙ

Аз зная само — трябва той да падне!

МЕРКУРИЙ

Уви, така ли ще пълзят, неизброими,

годините на твоите страдания?

ПРОМЕТЕЙ

Ще траят те, докато той царува —

ни повече, ни по-малко. Това

не плаши ме и друго не желая!

МЕРКУРИЙ

Почакай! Потопи се в вечността —

там, дето времето броено, век след век,

на мисълта до сетния предел,

изглежда само миг и неохотно

се влачи разумът по своя път безкраен,

докато рухне, сляп, убит, бездомен…

Да, може би не е той преброил

годините, които в бавни мъки

ще трябва да прекараш, непростен…

ПРОМЕТЕЙ

Да, може би не ги е преброил

и разумът — и все пак те минават!

МЕРКУРИЙ

А ако би могъл сред боговете

потънал в сластна радост да живееш?

ПРОМЕТЕЙ

Таз ледна урва аз не ще напусна,

ни моите неразкаяни страдания!

МЕРКУРИЙ

Уви! Аз чудя ти се и те жаля!

ПРОМЕТЕЙ

Жали презрените слуги небесни,

не мен — защото моят дух царува

сред ясен мир, спокоен като слънце!

Но колко празни думите са! Викай

демоните!

ЙОНА

Виж, сестро, огън бял

до корени разсече оня кедър

огромен и покрит със сняг! Как страшно

тресе се божията гръмотевица над него!

МЕРКУРИЙ

Уви, аз трябва да се подчиня

пред твойте и пред неговите думи!

На съвестта ми тежка мъка ляга!

ПАНТЕЯ

Виж как се спуска със нозе крилати

синът небесен по лъчите полегати