Пърси Шели - Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

нито всяка друга божа сила

нас не беше с нищо удивила!

ПЪРВИ ГЛАС

Но нивга нашите грамади снежни

не са кънтели, както от словата ти метежни

ВТОРИ ГЛАС

Но нивга ний подобен звук

не сме понасяли на юг.

Един лодкар във лодката заспал,

в съня си чу го, потрепера цял

и с вик: „Горко ми!“ скочи в дълбините,

за да умре, по-луд и от вълните!

ТРЕТИ ГЛАС

Но нивга в моя сребърен захлас

не е звънял такъв ужасен глас.

Той като рана зина и се скри

и мрак от гъста кръв деня покри!

ЧЕТВЪРТИ ГЛАС

И ний побягнахме — прокоби зли

ни свиха долу, в ледните мъгли,

и тишина ни обкова сърцата,

макар че ад за нас е тишината!

ЗЕМЯТА

И пещерите неми от скалите

тогава викнаха: „Тежко ни!“ Горе

небето празно отговори също:

„Тежко ни!“ Пурпурни, вълните морски

в брега се блъснаха и изреваха —

да чуят побледнелите народи

и вятърът да разнесе: „Тежко ни!“

ПРОМЕТЕЙ

Аз чувам други гласове, а не словата,

които сам изрекох! Майко, ти

и твойте синове презряха оня,

чиято воля, издържала всичко,

спря страшното всесилие на Юпитер 5 5 „…спря страшното всесилие на Юпитер…“ — Трябва още в началото да се каже, че Шели почти навсякъде използува латинските наименования на гръцките богове, тъй като чрез латинския език те са много по-здраво влезли в съвременния английски език. Така той казва Юпитер вместо Зевс, Меркурий вместо Хермес, Сатурн вместо Кронос, Аполон вместо Феб и пр.

и той не разпиля и тях, и теб

като мъгла пред утринния вятър!

Нима не ме познаваш? Мен, титанът,

направил своята агония преграда

срещу врага ти всепобеден?

Вий, поляни,

закътани в скали, и вий, потоци,

наситени със сняг, едва видени

през пари и мъгли там нейде долу,

през лесове, де някога съм скитал

със Азия и пил съм от живота

на влюбените й очи — защо духът,

дарил ви е мощ, сега е тъй надменен,

че не желае да говори с мен?

Със мен, що спрях лъжата и мощта

на царя ви, наситил с робски писък

водите и усоите ви мрачни,

тъй както спира се обезумял ездач,

когото бесовете са обзели?

Отговорете, братя!

ЗЕМЯТА

Те не смеят!

ПРОМЕТЕЙ

Кой смее? О, каквото и да бъде,

аз искам клетвата си пак да чуя!

Край мене някакъв ужасен шепот

се вдига, но на звук той не прилича,

и впива се във тялото, тъй както

светкавицата впива се след удар!

Дух, говори! От твоя глас безплътен

разбирам само, че край мен витаеш

и пълен си с любов! Кажи сега

как го проклех!

ЗЕМЯТА

Не би могъл да чуеш.

На мъртвите езика ти не знаеш!

ПРОМЕТЕЙ

Ти жив си дух — проговори!

ЗЕМЯТА

Не смея!

Ще разбере небесният владетел

и ще ме прикове за наказание

връз колело на мъки, по-ужасно

от туй, върху което се въртя!

А ти си нежен и внимателен, макар

че боговете твоя глас не чуват,

си повече от бог, защото си

добър и мъдър! Слушай ме сега!

ПРОМЕТЕЙ

През мозъка ми сякаш в полумрак

минават като здрачни сенки мисли

и бързи, и лениви, и прекрасни,

и страшни. Аз усещам, че слабея

като в прегръдката на страстна обич,

но все пак туй ме мъчи!

ЗЕМЯТА

Не, не можеш

да чуеш ти! Безсмъртен си, а само

ония знаят тоз език, които

очаква смърт!

ПРОМЕТЕЙ

Ти кой си, тъжен глас?

ЗЕМЯТА

Аз съм Земята, майка ти! Във мойте

гранитни вени, чак до всяко клонче

на гордите дървета, затрептели

с листата си в замръзналия въздух,

течеше радост като кръв във живо тяло,

когато ти от мойта гръд изскочи —

ти, дух на радостта най-съкровена!

И мойте синове изнемощели

гласа ти чули, вдигнаха чела,

допрени дотогава в мръсен прах.

Всесилният тиран бе блед от страх,

преди да смогне да те окове!

Виж — милиони светове горящи

около нас въртят се — тез, които

на тях живееха, видяха как помръква

в небето обръчът на мойта светлина.

Невиждан ураган морето вдигна

и земетръс разсече върховете

от ярък сняг, и пламъци незнайни

разтърсиха зловещите си гриви

под смръщения небосвод, пожари

и наводнения заляха равнините;

сред градовете тръни разцъфтяха

и там във сластни потъмнели стаи

задъхани пълзяха гладни жаби.

Нападна чума хора и животни,

след нея — глад; чернилка порази

дървета и треви; и по лозята,

по нивите, по сочните ливади

отровен плевел избуя и задуши

растежа им — и мойта гръд бе суха

от скръб, а въздухът — дъхът ми чист,