Пърси Шели - Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)

на утрото!…

ЙОНА

Сестрице мила, скрий

с крило очите си, защото, инак,

ако погледнеш, ще умреш! Пристигат!

Пристигат! Помрачили със криле

безбройни раждането на деня,

отдолу кухи са като Смъртта!

ПЪРВИ БЯС

Хей, Прометей!

ВТОРИ БЯС

Титан безсмъртен!

ТРЕТИ БЯС

Вожд

на робите небесни!

ПРОМЕТЕЙ

Да, елате!

Тоз, който някакъв ужасен глас

зове, е тук — Титанът окован!

Кои сте вий, създания страхотни?

Осакатяващият Юпитеров мозък

от своя ад с чудовища богат

не беше раждал досега за мен

по-грозни призраци! Когато гледам

такива отвратителни тела,

аз сякаш ставам като туй, което виждам,

и смея се и взирам се унесен

във някакво ужасно родство с тях!

ПЪРВИ БЯС

Ний сме вестители на скръб и страх,

на отчаяние, неверие, ненавист,

на скрити престъпления и както

преследват злите хрътки някой хлипащ

ранен елен през храсти и блата,

тъй гоним ние всичко на света,

което плаче и окървавено диша,

щом господарят ни велик го предаде

във наша власт…

ПРОМЕТЕЙ

О, ужаси безчетни

в едно едничко име, аз ви знам!

И тия езера и екове —

те също знаят мрака и звука

на вашите криле. Но днес защо,

по-грозни и от вашта грозота,

пълчищата ви идат от тъмите?

ПЪРВИ БЯС

Това не знаехме! Сестри, о радост!

ПРОМЕТЕЙ

Нима би могло нещо да се радва

затуй, че е самото изродено?

ВТОРИ БЯС

Когато млади влюбени се гледат,

взаимната им красота и младост

ощастливява ги — така и ние!

И както розите, които бледна жрица кърши

за своя празничен венец, разливат

червенина и тя поруменява,

тъй ний приемаме от наште жертви

съдбовните ужасни очертания

на тяхната агония! А инак

сме като майка ни, нощта, безплътни!

ПРОМЕТЕЙ

Пред вашта злобна мощ и пред мощта

на господаря ви се смея със презрение

бездънно! Лейте върху мен сега на всички мъки чашата!

ПЪРВИ БЯС

Ти мислиш,

че ний ще късаме във тебе кост след кост

и нерв след нерв като разяждащ огън?

ПРОМЕТЕЙ

За мене мъката е моя същност,

тъй както е омразата за тебе!

Разкъсвайте ме, аз не се страхувам!

ВТОРИ БЯС

Или пък мислиш — само ще се смеем

във твоите немигащи очи?

ПРОМЕТЕЙ

Какво ще вършите, не мисля аз,

а мисля от самата ви злина

как страдате! Жестока е мощта,

която е измъкнала на светло

такива най-окаяни създания!

ТРЕТИ БЯС

Ти мислиш, че във тебе ще живеем,

макар безсилни да смрачим душата,

която грее вътре, ще витаем

край нея — празна, викаща тълпа,

смутила тихото самодоволство

дори на мъдреците най-дълбоки;

че ще сме страшна мисъл в твоя мозък,

и воля зла в сърцето ти смутено,

и кръв във лабиринтите ти вени,

пълзяща като смърт?

ПРОМЕТЕЙ

Това сте и сега!

Но все пак аз на себе си съм цар

й сборищата от смутители-палачи

владея, както Юпитер владее

и вас, когато се възбуни адът!

ХОР ОТ БЕСОВЕ

От края на тая земя, от тъмния край на земята,

отдето погребват нощта, отдето се ражда зората,

елате, елате, елате!

Елате, разтърсили хълмове с радостен крясък,

когато пред вас градове се събарят със трясък,

елате, които вървите със стъпки безкрили,

там, дето вълните са кораб след кораб разбили

и глад, и разруха са ваште очи засладили —

елате, елате, елате!

Оставили ложето

в кръв и петна,

където трупът е

на цяла страна,

оставили жар

от омраза да тлее,

под пепел и въглени

огън готов —

когато се върнете,

той ще лудее,

раздухан от вас,

по-кървав и нов,

оставили младите духове

в себепрезрение,

защото плътта

ги влече в изкушение,

да зреят за бъдещи

мъки незнайни,

оставили млъкнали

пъклени тайни

пред луди мечтатели,

освирепели,

по-страшни от вас,

като вас побеснели —

елате, елате, елате!

Излязохме ние от тежките порти на ада

и облаци черни обвиха земята със бяс,

но наште усилия нищо не могат без вас!…

ЙОНА

Чуй, сестро, нови бесове с криле гръмовни

долитат!

ПАНТЕЯ

Тези мощни върхове

потръпват от звука им, както тръпне

и въздухът; макар да съм закрила

с криле очите си, връз мен се спусна мрак

от сенките им, черни като нощ!

ЧЕТВЪРТИ БЯС

Гласът ви беше вихрена карета,

подкарана от бурята крилата.

Ний идем от червените морета

на войната!

ПЕТИ БЯС

От градове, де глад цари…

ШЕСТИ БЯС

И стон ехти, и кръв гори.