Пърси Шели - Адонаис (откъси) (Елегия за смъртта на Джон Кийтс)

Техн. редактор: Димитър Захариев

Коректор: Елка Георгиева

Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.

Печатни коли: 16V2. Формат: 84x108/82. Тираж: 8080.

Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.

Цена 8,60 лева.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура, София, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5576]

Последна редакция: 2008-03-23 13:00:00

„Урания, забулена в тъма…“ Шели е искал на всяка цена да отдалечи символиката на заетите митични образи от традиционните представи за тях. При цялата красота и трагизъм на легендата двойката Адонис — Венера се свързва у нас твърде определено с идеята за една земна, чувствена любов. Такова едно разбиране е пречело на замисъла на Шели. Неговият Адонаис символизира Кийтс, изтънчения възвишен певец, и разплаканата над трупа му Венера би могла да бъде само олицетворение на чистата красота и отвлечената любов. Затова Шели взема вместо традиционната Венера Урания. Урания е една от персонификациите на Афродита. Тя е била за гърците богинята на идеалната любов, любовта към отечеството, към приятеля, неопетнената обич между мъж и жена.

„Не беше Хиацинт за Феб тъй скъп“ — Легендата за Феб и Хиацинт виж в забележката към стр. 162 от „Освободеният Прометей“.

„…ни Нарцис сам за себе си тъй мил…“ — Според легендата Нарцис е бил красив момък, който студено и надменно отблъсквал влюбените в него нимфи. За наказание Афродита го накарва да се влюби в собственото си отражение. Веднъж, когато се оглежда в кристалния поток, той вижда своя образ, безумно се влюбва в него и напразно го зове и иска да го прегърне, докато издъхва от копнеж. Боговете го превръщат в цвете.