Сидни Шелдън - Голо лице

— Кога потегляте за Европа? — запита я той.

— Сутринта на Коледа.

— Само вие и съпругът ви?

Чувствуваше се като пълен идиот c въпросите си.

— Къде смятате да ходите?

— Стокхолм, Париж, Лондон и Рим.

Ще бъда най-щастливият човек на Земята да те разведа из Рим, помисли си Джад. Една година беше живял в тоя град. Беше работил като лекар-стажант в американската болница. Близо до Тиволи имаше едно фантастично старо ресторантче на „Сибел“, забодено на върха на един хълм, близо до останките на древно езическо светилище, където човек можеше да се припича на слънце и да наблюдава как стотици диви гълъби затъмняват небето над петнистите скали.

И Ан отиваше в Рим със своя съпруг.

— Това ще е вторият ни меден месец — каза тя.

В гласа й се промъкна почти неуловимо напрежение. Ако не беше подготвен можеше и да не го усети.

Джад я огледа c внимателен поглед. Отвън изглеждаше съвсем нормална и спокойна, но усещаше как отвътре напрежението й напира. Нещо никак не беше наред, щом като едно младо, красиво момиче заминаваше за Европа на второ медено пътешествие в такова състояние.

Изведнъж сякаш му падна пелена от очите.

Напълно отсъстваше обичайната възбуда в такива случаи. Но дори и да я имаше, тя беше потисната от много по-силна емоция. Тъга? Съжаление?

Едва в този момент осъзна, че я гледа втренчено.

— Колко… колко време няма да ви има?

Отново идиотски въпрос.

Слаба усмивка докосна устните й, сякаш съзнаваше какво има наум.

— Не мога да знам със сигурност — изрече тя c невесел глас. — Антъни ще реши.

— Разбирам. — Той сведе поглед към пода c нещастен вид.

Трябваше да сложи край на всичко това. Не можеше да я остави да си отиде току-така. Щеше да бъде абсолютен идиот, ако го направеше.

— Мисис Блейк… — започна той.

— Да?

Опита се да придаде на гласа си бодрост.

— Аз наистина ви извиках тук под измислен претекст. Нямаше необходимост от последен сеанс. Просто исках… да се сбогуваме.

Беше много странно, но това по някакъв начин я отпусна малко.

— Знам — каза спокойно тя. — Аз също исках да си вземем довиждане.

Гласът й отново издаде същата нотка, както преди малко.

Тя се надигна.

— Джад…

Вдигна поглед като впи очите си в неговите и той видя какво е прочела тя там. Беше огледалното отражение на толкова мощен порив, че беше почти физически осезаем. Тялото му се устреми към нея и спря. Нямаше право да подлага и нейния живот на опасност.

Когато проговори, гласът му вече беше почти спокоен.

— Пратете ми картичка от Рим.

Тя дълго не отдели поглед от него.

— Моля ви, пазете се, Джад.

Той кимна, неспособен да проговори.

И тя си тръгна.

Джад чу телефона едва след третото прозвъняване.

— Ти ли си, докторе? — Беше Муди. Гласът му буквално преливаше от слушалката и пращеше от възбуда. — Сам ли си?

— Да.

Възбудата на Муди беше примесена c нещо, което Джад не беше в състояние да определи точно. Предпазливост? Страх?

— Докторе, помниш ли когато ти казах, че имам предчувствие кой може да се крие зад всичко това?

— Да…

— Оказа се, че съм бил прав.

Джад усети как го пронизва внезапен студ.

— Знаете кой е убил Керъл и Хансън?

— Да. Знам кой. Знам също и защо. Следващият си ти, докторе.

— Кажете ми…

— Не по телефона — прекъсна го Муди. — По-добре да се срещнем някъде и да поговорим. Елате сам.

ЕЛАТЕ САМ!

— Чувате ли ме? — запита Муди.

— Да — изрече бързо Джад.

Какво му беше казал Анджели? Каквото и да става, докторе, не се срещайте c него сам.

— Не можем ли да се срещнем при мен? — запита той, като се мъчеше да печели време.

— Мисля, че ме следят. Но успях да се изтръгна. Обаждам се от компанията за производство на месни пакетирани продукти „Файв Стар“. На Двадесет и Трета улица е, западно от Десето Авеню, близо до доковете.

Джад още не можеше да повярва, че Муди можеше да му готви капан. Реши да го изпита.

— Ще доведа Анджели c мен.

Гласът на Муди стана остър като бръснач.

— Няма да водиш никого. Идваш сам.

Значи беше истина.

Джад си представи дребния закръглен Буда от другата страна на линията. Простодушният му приятел, който му бъркаше в джоба всеки ден за петдесет долара ежедневни разноски плюс непредвидени разходи, за да подготви смъртоносен капан на клиента си.

Джад задържа гласа си спокоен.

— Добре — каза той. — Веднага тръгвам. — Реши да опита един последен изстрел. — Наистина ли сте сигурен кой се крие зад цялата работа, Муди?