— Колко време живяхте заедно?
— Четири години.
— Колко време беше изминало, откакто Хари ви напусна, когато счупихте ръчичката на дъщеря си?
— Май някъде около седмица. Ама аз не исках да я чупя. Само дето не искаше да спре да хленчи, и накрая взех една релса за пердета и я заудрях c нея.
— Мислите ли, че Хари обичаше Нанси повече от вас?
— Не. Хари беше луд по мен.
— Тогава, защо мислите, ви изостави?
— Защото е мъж. А вий знаете ли какво сте мъжете? Животни! Всички сте животни! Трябва да ви изколят като свини!
Подсмърчане.
Джад изключи магнитофона и се замисли за Роуз Греъм. Тя беше психомизантроп, и два пъти беше пребивала до смърт шестгодишното си дете. Но спецификата на убийствата изключваше от себе си психозата на Роуз Греъм.
Той постави следващата лента на пациент от клиниката.
Александър Фолън.
— Полицията твърди, че сте атакували мистър Чампиън c нож, мистър Фолън.
— Аз само направих това, което ми беше наредено.
— Някой ви нареди да убиете мистър Чампиън?
— Той ми нареди.
— Той?
— Господ.
— Защо ви нареди Господ да го убиете?
— Защото Чампиън е обладан от злото. Той е актьор. Видях го в театъра. Целуна онази жена. Актрисата. Пред цялата публика. Целуна я и…
Тишина.
— Продължете.
— Докосна я…по гърдите.
— Това разгневи ли ви?
— Разбира се! Страшно ме разгневи. Не разбирате ли какво означава това? Той се отнесе като животно към нея. На излизане от театъра се почувствувах така, сякаш излизам от Содом и Гомор. Те трябваше да бъдат наказани.
— И вие решихте да го накажете.
— Не аз. Господ реши. Аз само изпълних заръката му.
— Господ често ли разговаря c вас?
— Само когато трябва да се изпълнява волята му. Той ме е избрал за свое оръдие, защото съм чист и безгрешен. И знаете ли кое ме прави чист? Знаете ли кое пречиства най-много на света? Изтреблението на злото!
Александър Фолън. Тридесет и пет годишен, помощник-хлебар на половин работен ден. Бяха го изпратили в психиатрична клиника за шест месеца и после го бяха изписали. Би ли могъл Господ да му нареди да убие Хансън, хомосексуалист, и Керъл, бивша проститутка, а накрая Джад, техния благодетел? Джад реши, че това бе малко вероятно. Мисловните процеси на Фолън протичаха накъсано, c продължителни и болезнени спазми. А този, който беше планирал убийствата, беше високо организиран.
Той пробва още няколко ленти от клиниката, но никоя не се вписваше в схемата, която си беше изградил. Не. Не беше пациент от клиниката.
Прегледа отново картотеката на пациентите си в кабинета и едно име привлече вниманието му.
Постави лентата на магнитофона и го включи.
Скийт Гибсън.
— Добро утро, докторче. Какво ще кажеш за тоя хубав ден, който ти скалъпих?
— Днес се чувствувате добре.
— Само да се почувствувам малко по-добре, и веднага ще ме опандизят. Успяхте ли да хванете шоуто ми снощи?
— Не. Съжалявам, но нямах възможност.
— Бях страхотен. Джак Гулд ме нарече „най-любимият комедиант на света“. А кой съм аз, че да противореча на гений като Джак Гулд? Трябваше да чуеш публиката! Аплодираха ме така, сякаш беше последното ми представление! И знаеш ли какво доказва това?
— Че те могат да четат думата „аплодисменти“ на програмите за представлението?
— Голям гявол си, ей, сече ти пипето, ще знаеш. Ей това ми харесва у тебе — психиатър, ама c чувство за хумор. Последният преди теб беше голяма гадина. Имаше голяма, голяма брада, от която направо ми избиваше чивията.
— Защо?
— Защото беше жена!
Силен смях.
— Тоя път го хвана, а, авер? Няма майтап, мъжки, една от причините днес да съм във форма, е че днес направих дарение от един милион долара — само си представи: един милион кинта — за умиращите от глад деца на Биафра.
— Не е за чудене, че се чувствувате добре.
— Можеш да се обзаложиш. На първите страници по всички вестници в света съм.
— Толкова ли е важно?
— Какво искаш да кажеш c това „Толкова ли е важно?“. Колко хора познаваш като мен, дето ей-така ще хвърлят толкова мангизи? Трябва да го разтръбиш на целия свят, Питър Пан. Щастлив съм, че мога да си позволя да даря толкова пари.
— Вие непрекъснато повтаряте думата „дарявам“. Да не би да имате предвид „давам“?
— Даряваш — даваш — какво значение има? Даряваш милион — даваш няколко бона — и всички се хвърлят да ти целуват задника. Не ти ли казах, че днес имам годишнина?
— Не. Моите поздравления.
— Благодаря. Петнайсет годинки, хей! Никога не си виждал Сали. Най-страшното курве, крачило някога по земята от времето на сътворението. Голям късмет извадих c брака си. Знаеш ли колко досадни могат да бъдат тия роднини, а? А Сали си ги имаше, и то двама — братя. Бен и Чарли. Разказвал съм ти за тях. Бен е основният сценарист за моето ТВ-шоу, пък Чарли ми е продуцентът. Голяма работа са. Седем години вече съм в ефира. И никога не сме изпадали от десятката на Нилсен. Късмет извадих да се сродя c такъв род, а? Повечето жени се освинват веднага щом сложат вилата на врата на съпруга си. Но Сали, Господ да я благослови, е по-тънка дори и от деня на сватбата ни. Какво парче!… Да ти се намира цигарка?
Читать дальше