Сидни Шелдън: Насън и наяве

Онази зима последният клас заминаваше на ски в планината за уикенда. Джим Клиъри обичаше да кара ски.

— Ще си прекараме страхотно — увери я той.

— Няма да дойда.

Джим удивено я погледна.

— Защо?

— Мразя студа. Пръстите ми измръзват даже с ръкавици.

— Но ще е толкова забавно да…

— Няма да дойда.

И той остана в Бедфорд, за да е с нея.

Имаха еднакви интереси и идеали и се чувстваха чудесно заедно.

Когато Джим Клиъри й каза: „Тази сутрин ме попитаха дали си ми гадже. Какво да отговоря?“, Ашли се усмихна и отвърна: „Кажи им, че съм.“

Д-р Патерсън бе разтревожен.

— Твърде често се виждаш с онзи Клиъри.

— Татко, той е много свестен и аз го обичам.

— Как можеш да обичаш някакъв си проклет бейзболист? Няма да ти позволя да се омъжиш за него. Не е достатъчно добър за теб, Ашли.

Казваше същото за всички момчета, с които излизаше.

Баща й продължаваше да подхвърля пренебрежителни забележки за Джим Клиъри, но бурята се разрази на абитуриентския бал. Когато Джим дойде да я вземе, тя хлипаше.

— Какво има? Какво се е случило?

— Баща… баща ми каза, че щял да ме води в Лондон. Записал ме в… в английски колеж.

Той смаяно я погледна.

— Прави го заради нас, нали?

Момичето отчаяно кимна.

— Кога заминаваш?

— Утре.

— Не! За Бога, Ашли, не му позволявай. Чуй ме. Искам да се оженя за теб. Чичо ми ми предложи страхотна работа в неговата рекламна агенция в Чикаго. Ще избягаме. Хайде да се срещнем утре сутрин на гарата. В седем часа има влак за Чикаго. Ще дойдеш ли с мен?

Тя го погледна и тихо отвърна:

— Да.

Когато по-късно мислеше за това, не можеше да си спомни как е минал абитуриентският й бал. Цялата вечер двамата с Джим възбудено бяха обсъждали плана си.

— Защо не заминем за Чикаго със самолет? — попита тя.

— Защото ще трябва да им кажем имената си. Ако пътуваме с влак, никой няма да разбере къде сме отишли.

Когато си тръгваха, Джим Клиъри тихо попита:

— Искаш ли да отидем у нас? Нашите ги няма за уикенда.

Ашли се поколеба, обзета от съмнения.

— Джим… толкова време чакахме. Още няколко дни не са от значение.

— Права си. — Той се усмихна. — Може би ще съм първият мъж на този континент, който се жени за девственица.

Когато Джим Клиъри я отведе вкъщи след бала, д-р Патерсън ги чакаше разтреперан от ярост.

— Имаш ли представа колко е часът?

— Съжалявам, господине. Балът…

— Не ти искам проклетите обяснения, Клиъри. Кого си мислиш, че лъжеш, по дяволите?

— Не ви…

— Отсега нататък дръж скапаните си ръце далеч от дъщеря ми, ясно ли ти е?

— Татко…

— Ти не се меси. — Той вече крещеше: — Клиъри, искам да се разкараш от тук и никога да не се връщаш.

— Господине, ние с дъщеря ви…

— Джим…

— Ти се качвай в стаята си — извика баща й, — а теб, ако някога пак те видя тук, ще те пребия!

Ашли никога не го беше виждала толкова разярен. Накрая всички започнаха да викат. Когато Джим си замина, тя избухна в сълзи.

„Няма да позволя на баща ми да направи това — реши тя. — Опитва се да съсипе живота ми. — Дълго седя на леглото. — Джим е моето бъдеще. Искам да съм с него. Мястото ми вече не е тук. — Стана и започна да си събира багажа. Половин час по-късно се измъкна през задната врата и тръгна към дома на Джим Клиъри, само на няколко пресечки от тях. — През нощта ще остана при него и утре сутрин ще вземем влака за Чикаго. — Но когато наближи къщата на Джим, си помисли: — Не. Така не е правилно. Не искам да развалям всичко. Ще го чакам на гарата.“

И се прибра обратно вкъщи.

Ашли остана будна през цялата нощ. Мислеше за живота си с Джим и колко прекрасно ще е всичко. В пет и половина взе куфара си и безшумно се промъкна покрай затворената врата на бащината си спалня. Излезе от къщата и взе автобус до гарата. Когато пристигна, Джим още не бе дошъл. Но беше рано. До влака оставаше цял час. Изгаряща от нетърпение, тя седна на една пейка. Представи си как баща й се събужда и открива, че я няма. Щеше да побеснее.

„Но аз не мога да му позволя да ръководи живота ми. Някой ден наистина ще опознае Джим и ще разбере колко съм щастлива. Шест и половина… Седем без двайсет… Седем без петнайсет… Седем без десет…“ Все още нямаше и следа от Джим. Започна да се паникьосва. Чудеше се какво ли му се е случило? Реши да му телефонира. Никой не отговаряше. „Седем без пет… Ще дойде всеки момент. — Чу влака да изсвирва в далечината и си погледна часовника. — Седем без една минута. — Влакът спря на перона. Тя се изправи на пръсти и отчаяно се заоглежда наоколо. — Случило му се е нещо ужасно. Катастрофирал е. Откарали са го в болница.“ Няколко минути по-късно гледаше как влакът за Чикаго се отдалечава и отнася всичките й мечти. Изчака още половин час и отново се опита да се свърже с Джим. Когато и този път никой не отговори, бавно се отправи към къщи.