Елън Шрайбер - Вампирсвил

Спомних си, че застанах точно тук, когато бях на пет и мама ме остави. Стори ми се сякаш цяла вечност, децата от детската градина тичаха около мен и се кискаха сякаш дори не бях там.

Накрая всички бяхме извикани в задния двор на Мичъл, който бе с размерите по-скоро на футболно игрище, където ни очакваха клоун, въртележка и пони. Гледах как децата от детската градина танцуваха, пееха и яздеха, докато аз седях сама, после Тревър започна до разопакова един подир друг перфектно опакованите си подаръци, съдържащи неща от рода на количка Hot Wheels, конструктор Лего, топка за бейзбол. Тогава г-н Мичъл му подаде черна кутия, украсена (вероятно ръчно от него) с черна панделка.

Тревър разкъса пакета и чисто нова, ухаеща на свежо кукла на Дракула. Очите му светнаха, възкликвайки:

— Лол!

Погледа на г-н Мичъл намекваше „покажи го и го сподели с другите“.

Широко отворил очи, той гордо подаде куклата на опашката от деца, която седеше до него.

— Прилича на Рейвън! — извика едно момиче.

— Гадост. Сигурно има въшки — предупреди друг, като я връщаше на Тревър.

Прелестната усмивка на Тревър се превърна в отвратително мръщене. Загледа се в мен и върна подаръка в черната кутия.

Останах сама на стълбите на задния двор през остатъка от партито, докато другите деца ядяха торта и сладолед.

Стомахът ми се преобърна само от спомена за този ден. Спрях за момент и се почудих дали вместо да се затичам нагоре по стълбите към стаята на Тревър и да го предупредя за намеренията Луна, да не се промъкна обратно по пътя, по който бях дошла.

Чувах как барабана на пералнята се преобръща.

Безшумно пробягах по дребното стълбище, подминах вратите, които все едно водеха до стаи към MGM Grand Hotel 1 1 MGM Grand Hotel — хотел в Лас Вегас, най-големият в света — Б.пр. . След като надзърнах в милиони спални за гости и бани, продължих надолу по коридора с размерите на магистрала, а накрая му една врата сякаш ме очакваше.

Не бях сигурна какво очаквах да намеря. Тревър спеше от изгрев слънце насам. Няколко източника бяха потвърдили, че е бил блед и болен. Ако вече бе ухапан, се излагах на опасност.

Но нямах друг избор. Проверих отново чесъна, натъпкан в портмонето ми.

Тихо почуках.

Когато никой не ми отговор, леко завъртях дръжката и отворих вратата. Свалих очилата си и пристъпих вътре.

Лампите от коридора хвърляха бледа светлина в стаята. Тъмните пердета бяха спуснати — още един знак, че Тревър може и да бе превърнат.

Футболният сноб сигурно си имаше свой собствен декоратор. Стаята му можеше да се появи на корицата на някое интериорно списание за мода.

На едно бяло бюро имаше огромен компютър с плосък екран. От едната му страна беше плазмен телевизор, а под него — мечтаното място за всеки тийнейджър — червен и мек диван и машина за пинбол на футболна тема.

И на последно място, но не и по степен на плашене, бе едно огромно синьо легло с табла, отново във футболна тема.

Почти ахнах.

Можех да видя русата коса на Тревър, която се подаваше изпод възглавницата му.

Колкото и да ми се искаше да потопя ръката му в топла вода, или пък да издърпам чаршафите му, реших да отворя бюрото му, за да потърся още доказателства. Всичко, което намерих бяха изтощени батерии и неподострени моливи.

Отворих две врати на гардероба му, които водеха по-скоро до нещо като спортен търговски магазин, отколкото до дрехите на един нормален тийнейджър. Само на няколко стъпки от мен, имаше шкаф, чиито стъклени рафтове бяха покрити от медали и трофеи, около дузина снимки на него и футболния отбор в рамка, както и няколко статии от списания. Прокарах пръст по един излъскан трофей, когато видях нещо прашасало зад него — една малка фигурка на Дракула.

За момент почти почувствах как кръвта се смразява във вените ми. Тогава той се размърда.

Промъкнах се на пръсти към него и застинах. Обикновено Тревър, който имаше тен добит от постоянното тичане под слънцето, сега бе мъртвешки блед. Но дори когато бе болен, пак беше възхитителен. Чак ми се догади как така бе постигнал толкова много само чрез красивото си лице и футболните си умения.

Почудих се защо този консервативен сноб е толкова привлечен от Луна. Дали защото тя го следваше навсякъде? Или пък искаше да ми го върне? А може би най-заклетият ми враг бе открил любовта на живота си. Това, което ме притесняваше обаче, бе защо на мен ми пука.

Отворих портмонето си и извадих пудрата на Руби. С треперещи пръсти я насочих към Тревър. И изведнъж той се обърна и я изблъска от ръката ми. Коленичих на пода, за да я намеря.