Джон Ъпдайк: Любовникът ти се обади по телефона

— Къде ходиш да гледаш порно напоследък? — запита Джоун.

— Глупости, Дик — каза Мак притеснено, като потъркваше бедрата си със сковани движения. — Обикновена приятелска целувка. Братска нежност. Лишено от страст признание за чара на жена ти.

— Браво, Дик — каза Джоун. — Не съм очаквала такава подлост от твоя страна, да се навърташ наоколо и да надничаш в собствените си прозорци.

— Да се навъртам наоколо! Бях вцепенен от ужас. Получих истински шок. Това е първото ми неоспоримо свидетелство.

Дълбоко щастие го издуваше отвътре; чувствуваше постиженията на езика и мозъка си огромни — тези двамата приличаха на кукли, на джуджета в игривата му хватка.

— И какво толкова сме направили? — запита Джоун и вдигна глава, като че ли за да се издигне над всичко това; очарователната линия на челюстта й издаваше напрежение, устните й бяха нацупени от обида.

— О, разбира се, според вашите възможности едва бяхте започнали. Тъкмо посягахте към богатото разнообразие от пози. Смятали сте, че изобщо няма да се върна, така ли? Сложили сте отрова в чашата ми, но аз като Распутин съм твърде издръжлив и не умирам.

— Дик — каза Мак. — Джоун те обича. И ако аз обичам някой мъж, това си ти. Ние с Джоун приключихме това преди години и решихме да бъдем просто приятели.

— Не ми се прави на ударен. Мак Денис. „Ако обичам някой мъж, това си ти!“ Не си губи времето с мен, моето момче, а помисли за нещастната Елинор, която с пот на челото се труди за твоя развод, толкова време се тръска нагоре-надолу върху онези коне и играе на криеница до посиняване.

— Хайде да хапнем — каза Джоун. — Така ме нервира, че май прегорих печеното. Наистина, Дик, не мисля, че можеш да се оправдаеш, като обръщаш всичко на смях.

На следващия ден Мейпълови се събудиха вкиснати и замаяни след препиването. Мак беше стоял до два, за да се увери, че лошите чувства са се уталожили. Обикновено в неделя сутрин Джоун играеше тенис с приятелки, а през това време Ричард се занимаваше с децата. Сега тя още се мотаеше из къщи по бели шорти и кецове, с намерението да започне кавга.

— Напразно се опитваш да измислиш нещо между мен и Мак — каза тя на Ричард. — Какво искаш да прикриеш?

— Скъпа моя госпожо Мейпъл, аз видях — рече той. — Видях през собствените си прозорци как ти съвсем убедително се превъплъщаваше в образа на женски паяк, когото чешат по корема. Къде се научи да флиртуваш по този начин с глава? Правиш го по-добре и от марионетка.

— Мак винаги ме целува в кухнята. Това е навик, не означава нищо. Сам знаеш колко е влюбен в Елинор.

— Толкова влюбен, че се развежда. Неговата привързаност граничи с донкихотство.

— Разводът е нейна идея, знаеш това. Той е изгубена душа. Жал ми е за него.

— Да, видях как ти е жал.

— Бих искала да знам защо си толкова доволен.

— Доволен? Аз съм унищожен.

— Но сияеш. Погледни си усмивката в огледалото. — А ти се държиш така безсрамно, че май всъщност ми се подиграваш.

Телефонът иззвъня. Джоун го вдигна и каза „Ало“, след което от другия край на стаята Ричард чу изщракването. Джоун остави слушалката и му каза:

— Така. Тя си мислеше, че вече играя тенис.

— Коя тя?

— Ти ще кажеш. Твоята любовница. Любовта ти!

— Явно беше твоят човек, но нещо в гласа ти го предупреди.

— Заминавай при нея! — внезапно изкрещя Джоун в изблик на същата предизвикателна енергия, която я караше в други махмурлийски сутрини да преобръща планини домакинска работа. — Върви при нея като истински мъж и престани да ме въвличаш в тази игра, която не ми е ясна. Нямам любовник! Позволих на Мак да ме целуне, понеже беше самотен и пиян. Престани да ме правиш на по-интересна, отколкото съм! Аз съм само една пребита от труд домакиня, която иска да отиде да играе тенис с други изморени жени.

Без да каже дума, Ричард донесе от килера ракетата й за тенис, чийто кордаж беше наскоро подменен. Донесе я със зъби, както кучето носи на господаря си хвърлена пръчка, и я пусна до кеца й. Ричард младши, техният по-голям син, жилаво деветгодишно момче, чието последно увлечение беше събирането на картинки от шоколадови обвивки, влезе в дневната и като видя тази пантомима, се засмя, за да прикрие уплахата си.

— Тате, би ли ми дал петте цента за изпразването на кофите с боклука?

— Мама отива да играе тенис, Дики — каза Ричард и облиза от устните си соления вкус от дръжката на ракетата. — Хайде всички да минем покрай евтината лавка да си купим шоколадчета.