Уошингтън Ървинг - Буреносния кораб

Отегчително ще бъде да разказвам с подробности как свършва тази история — как той успял постепенно да оползотвори богатството си, без да предизвика любопитство и въпроси, как преодолял всички скрупули, за да задържи богатството и в същото време удовлетворил чувствата си, като се оженил за хубавата Мари Ван дер Хейден, и как той и господин Антъни предприели много весели и волни експедиции.

Не трябва да пропускам и това, че Долф взел майка си при себе си и се грижел за нея на старини. Освен това старата дама изпитала удоволствието да не чува вече укори за сина си; напротив — от ден на ден хората го ценели все повече, всички говорели добре за него и за вината, които правел, а щедрият кмет никога не отклонявал поканата му за вечеря. Долф често разказвал на масата за лудориите си, от които някога целият град се възмущавал, но сега всички ги приемали за превъзходни шеги; вече и най-сериозните хора били склонни да застанат на негова страна, когато го слушали.

Никой не бил така удивен от достойнствата му, както старият му господар — докторът. А Долф му простил всичко и го наел за домашен лекар, като само се грижел рецептите му винаги да бъдат изхвърляни през прозореца. Майка му все така събирала старите си приятели на чаша чай в малката си уютна гостна, а Питър де Хрод често сядал до огнището с някое от нейните внучета на колене и я поздравявал за това, че синът й станал такъв голям човек, при което добрата стара дама поклащала щастливо глава и възкликвала:

— О, съседе, съседе! Не ти ли казах аз, че някой ден Долф ще се мери с най-добрите?!

И така Долф Хейлихер продължил да преуспява и колкото повече остарявал и помъдрявал, толкова по-весел Ставал той и напълно опровергал старата поговорка за „парите, получени от ’дявола“, а понеже използувал добре богатството си, станал известен гражданин и ценен член на обществото. Основал обществени институции като например Дружество за дивеч и Риболовен клуб. Председателствувал всички обществени вечери и пръв внесъл костенурки от Антилските острови. Подобрил породата на състезателните коне и петлите за борба, бил толкова голям покровител на скромните таланти, че всеки, който можел да изпее хубава песен и да разкаже весела история, намирал място на неговата трапеза.

Станал член и на общината, прокарал няколко закона за защитата на дивеча и стридите и завещал на управителния съвет голяма сребърна купа за пунш, направена от гореспоменатата, която е собственост на общината и до ден-днешен.

Най-сетне Долф умрял в дълбока старост от апоплексия на едно общинско празненство и бил погребан с големи почести в двора на малката холандска църква на Гардън стрийт, където и досега може да се види надгробният камък със скромен епитаф на холандски, написан от приятеля му мънер Юстас Бенсън, един стар, отличен поет от тази провинция.

Разказаната история има по-достоверни източници, отколкото повечето подобни истории, тъй като аз съм я записал от втора ръка, както е чута от устата на самия Долф Хейлихер. Той я споделил едва към края на живота си, и то съвсем поверително (защото бил много дискретен), на няколко от своите приятели на маса, след като изпил порядъчно количество пунш, и колкото и странно да изглеждал епизодът с призрака, никой от гостите не се усъмнил в него дори за миг. Няма да е излишно, преди да завърша, да отбележа, че наред с другите си достойнства Долф Хейлихер бил известен като най-умелия самохвалко и фантазьор в цялата провинция.

© 1984 Мария Райчева, превод от английски

© 1984 Дидид Бурилкова, превод от английски

Washington Irving

The Storm Ship, 1822

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди

Второ издание

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител и редактор: Огняна Иванова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12200]

Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00

Госпожа (хол.) — Б.р.

Кмет (хол.) — Б.р.

Между суеверията, които преобладавали в първите години на колонизацията, изглежда, имало само едно за призрачни кораби. Суеверните измислици на хората винаги са свързани с предмети от всекидневните им занимания. Самотният кораб, който години наред се появявал като гарван в пустошта, като носел на заселниците от света, от който те били откъснати, облекчаващи живота им неща, естествено присъствувал във всичките им мечти, насън или наяве. Случайно забелязани от брега платна, които се плъзгали по линията на хоризонта в тези все още пусти морета, ставали предмет на много разговори и размишления. Един от ранните писатели в Ню Ингланд съобщава за кораб, управляван от вещици, с огромен кон край главната мачта. Попадал ми е и друг разказ за кораб, който стигнал брега в хубаво, слънчево и спокойно време, с вдигнати платна и сложена маса в каютата, сякаш готова да нагости много хора, а при все това на борда му нямало жива душа. Призрачните кораби винаги плавали срещу вятъра или разсипали вълните с голяма скорост и гладкото море се превръщало в пяна пред тях, дори когато не подухвал никакъв ветрец. Муър чудесно вплел една от тези легенди за морето в малка приказка, в която съвсем накратко се разказва за този вид свръхестествени явления. Имам предвид неговия „призрачен кораб“, тръгнал за остров Дедмън. — Б.а.