Уошингтън Ървинг - Ветеранът

След любопитните познанства, които завързах по време на разходките си из крепостта, има един храбър и много препатил инвалид, който се е приютил като ястреб в една от мавърските кули. Историята му, която той обича да разказва, е изтъкана от такива приключения, злополуки и превратности, които правят живота на почти всеки по-забележителен испанец точно толкова причудлив и разнообразен, колкото са страниците на „Жил Блас“ 1 1 Роман от Льосаж — Б.пр. .

На дванайсетгодишна възраст посетил Америка и смята, че едно от най-забележителните и щастливи събития в живота му е, че е видял генерал Вашингтон. След това е участвувал във всички войни, които е водила страната му; може да споделя личния си опит от всички зандани и тъмници на полуострова; окуцял е с единия крак, осакатял с двете си ръце и е така нарязан и накълцан, че е нещо като подвижен паметник на бедите на Испания, върху които има белег от всяка битка и свада, както върху дървото на Робинзон Крузо е имало резка за всяка година. Най-голямото нещастие на храбрия стар воин обаче като че ли е командуващата роля, която е играл в Малага в много сложен и опасен момент. Тогава местните жители го произвели в чин генерал, за да ги брани от нашествието на французите. Това му дава правото да предявява голям брой справедливи претенции към правителството, с които, боя се, може да запълни дните до края на живота си, пишейки и изпращайки петиции и изложения само за да тревожи ума си, да изпразва кесията си и да наказва приятелите си. Защото нито един от тях не може да го посети, без да трябва да изслуша някой смъртоносен документ най-малко в продължение на половин час и да отнесе половин дузина памфлети в джоба си. Това явление обаче се наблюдава из цяла Испания; навсякъде се среща някое достойно създание, свило се умислено в своя ъгъл и затаило в душата си близка на сърцето му неправда или любима болка. Освен това един испанец, който се съди с правителството или има претенции към него, може да се смята с осигурено занимание до края на живота си.

Посетих ветерана в квартирата му в горната част на Torre del Vino или Кулата на виното. Стаята му беше малка, но спретната и имаше прекрасен изглед към равнината. Беше подредена с военна прецизност. Три мускета и чифт пищови, всички излъскани до блясък, висяха на стената близо до сабята и бастуна му, а над тях бяха закачени две триъгълни шапки — една парадна и една за всекидневна употреба. На малка лавичка имаше около половин дузина книги, които съставляваха цялата му библиотека. Една от тях — старо изпокъсано томче с философски максими — беше любимото му четиво. Прелистваше го и размишляваше над него ден след ден, като прилагаше всяка максима към собствения си случай стига в нея да се съдържаше и частица полезна непримиримост и да се отнасяше до световните неправди.

И все пак той е общителен и добродушен, стига да откъсне мислите си от собствените си беди. Тогава човек изпитва истинско удоволствие от забавната му философия. Харесвам тези обрулени чада на съдбата и обичам да слушам грубите им военни анекдоти. По време на посещенията ми при въпросния човек научих някои любопитни подробности за един стар военен — комендант на крепостта, с когото като че ли малко са си приличали и са имали еднакъв късмет във войните. Тези подробности съм допълнил, разпитвайки някои от старите обитатели на мястото и особено бащата на Матео Хименес, любим герой, в чиито прочути истории е тази забележителна личност, с която искам да запозная читателя.

© 1984 Правда Митева, превод от английски

Washington Irving

The Veteran, 1832

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди

Второ издание

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител и редактор: Огняна Иванова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12208]

Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00

Роман от Льосаж — Б.пр.