Иън Ървайн - Тъмна е луната

Чу стъпки и напрегна волята си. Това беше, по-готов нямаше да стане.

Рулке се качваше бавно с усмивка на уста. Във всяко негово движение се спотайваше заплаха. Учудването му, че вижда Лиан, отмина светкавично. Нито спря, нито лицето му издаде нещо. А Лиан си спомни всичките му обещания, дадени в Нощната пустош. Най-съкровените знания за света. Каква съблазън…

— О, ти дойде накрая! Хитро ни отвлякохте вниманието. Талия е достойна помощничка на Мендарк. Може би накрая ще го надмине, щом успя да те доведе незабелязано пред прага ми.

Лиан също се бе научил да не показва емоциите си. Не реагира на думите му.

— Значи си довел и нея ! Тъкмо навреме! Сутринта гашадите щяха да разпердушинят Готрайм, за да я измъкнат оттам.

Лиан пристъпи напред, навлякъл преструвката като втора кожа. Нагъл. Непоколебим.

— Не я доведох — натърти той и с пресметната небрежност се облегна на парапета до стъпалата.

Алените очи на Рулке се присвиха и с нехайно движение той протегна напред свит юмрук. Болка се разгоря в главата на Лиан, но след всичко преживяно, той не се поддаде. Беше се научил да я търпи. Разтревожи се обаче, че Каран ще я усети и ще изскочи от скривалището си. И той махна с ръка в недвусмислен жест: „Я стига!“

Успя да събуди любопитството на Рулке и болката изчезна.

— У тебе е настъпила някаква промяна за броени дни.

Лиан събра цялата си смелост и се постара да бъде още по-нахален.

— Имам предложение за теб.

Рулке прихна, искрено изумен.

— Или по-скоро облог — продължи Лиан. — Отправям ти предизвикателство.

— Аз не се пазаря. Бездруго ще ми я предадеш.

— Нищо няма да получиш от мен даром ! Не съм чак такъв глупак, че да ти я доведа. Но бих могъл. Тя се е прехласнала по мен и ще направи каквото й кажа.

Говореше толкова убедително, че Каран се намръщи зад стената.

— Ти обаче няма да я намериш. Поне докато не стане твърде късно за тебе.

Лиан залагаше всичко на догадката, че Рулке иска веднага да добие власт над Каран, защото му е нужна за нещо, свързано с машината, а шансовете му са преходни. Но ако Рулке разполагаше с време…

— Мога да те довърша бързо със страдания, каквито никой не е изпитвал до този миг. Ще получа Каран, каквото и да стане.

— Знам на какво си способен. Всеизвестно е. Но и да ме погубиш, няма да я получиш. Каран си има хиляди скривалища из Банадор. Забрави ли, че твоите слуги неведнъж се проваляха в опитите да я хванат? Но аз обичам хазарта. Защо да не си бъдем взаимно полезни, а и да се позабавляваме? Бил си затворен цяло хилядолетие. Предлагам ти и малко разтуха. Притежаваш нещо, за което аз копнея. Най-изгодната сделка е онази, от която всички печелят.

— Най-добрата сделка е онази, от която аз получавам всичко, а тебе превръщам в покорен роб — неприветливо го поправи Рулке. — Но нека чуя какво предлагаш.

— Състезание на разказвачи! И двамата имаме своите способности. Победиш ли ме, ще ти я дам. Ако аз победя, знаеш какво искам — Тълкувателната плоча, за да чета каронските писмена. И ще премахнеш източника на мъченията, който заложи в главата ми.

— Наградите стават две. Не е ли прекалено за човек, който всъщност няма с какво да се пазари? Но ти ме развесели. Радвам се, че си тук. И все пак… Тълкувателната плоча е тайна, която няма да издам никому.

— Значи е още по-ценна за мен. Освен това ти вече ми я обеща. Сам каза, че тя принадлежи на миналото, а ти си бъдещето на Сантенар.

— Попадне ли в ръцете ти, няма връщане назад. А никой не знае какво може да му поднесе бъдещето. Така бих могъл да навредя неописуемо на своята раса. Впрочем… — Рулке се почеса по брадичката. — Но везните не са изравнени. Какво друго ще ми предложиш?

— И себе си, ако загубя.

— Везните дори не трепнаха! Ако загубиш, бездруго ще ми принадлежиш.

— Доброволният слуга е по-ценен от стотина роби.

— Прав си, но не съм склонен да издам тайната на нашата писменост в замяна на дребните ти услуги.

Лиан се канеше да направи и последното си предложение, най-доброто, но предпазливостта надделя. Досега Рулке бе определял насоката на пазарлъка. Не биваше да показва отчаянието си пред него. Лиан сви рамене.

— Мога и да почакам. Да разполагам с Тълкувателната плоча е най-силното ми желание, но мога и без нея. Що за облог е това, ако трябва да рискувам златен тел срещу меден грайнт?

— И аз мога да почакам още някое и друго хилядолетие. За никъде не съм се разбързал.

Впиха погледи един в друг. Можеше ли да чака Рулке? И би ли искал? Хилядолетието е цяла вечност, която или дава нерушимо търпение, или го отнема завинаги. А Лиан умееше да долавя настроението на своите слушатели. Увери се, че Рулке лъже. Явно не можеше да протака, защото изтървеше ли шанса си, щеше да чака твърде дълго да се появи друг.