Финист — сокол: Руска приказка (Руска приказка)

Живял в едно село селянин с жена си. Те имали три дъщери. Дъщерите пораснали, а родителите остарели и ето че дошло време и жената на селянина умряла. Селянинът започнал сам да се грижи за дъщерите си. И трите били хубави, еднакви по хубост, но с различни характери.

Старият селянин бил заможен човек и милеел за дъщерите си. Поискал да вземе у дома си някаква баба-шетачка, която да върши домакинската работа. Но най-малката дъщеря, Марюшка, рекла на баща си:

— Тате, няма защо да вземаш шетачка, аз ще се грижа за къщата!

Поела Марюшка домакинството наместо майка си. Всичко умеела, всичко и идело отръки, а което не знаела, с упоритост го усвоявала и работата тръгнала. Бащата гледал най-малката си дъщеря и се радвал. Драго му било, че тя е такава умна, работна и кротка. Марюшка била и хубавица, а добрината я правела още по-красива. По-големите й сестри също били красиви, но все им се струвало, че не са достатъчно хубави и за да се разхубавяват, слагали белило и червило и се докарвали в нови дрехи. Случвало се двете по-големи сестри цял ден да седят и да се гиздят, а вечерта пак били такива, каквито и заранта. Те виждали, че денят минавал, че изхабили сума белило и червило, а не станали по-хубави и се сърдели. А Марюшка вечерта била уморена, но затуй пък знаела, че добитъкът е нахранен, че къщата е чиста и подредена, вечерята готова, хлябът за другия ден омесен и че баща й ще бъде доволен от нея. Поглеждала тя сестрите си с радостни очи и нищо не казвала. А по-големите сестри тогава ставали още по-сърдити. Струвало им се, че заранта Маря не била такава, а привечер ставала по-хубава — от какво, не знаели.

Веднъж бащата се наканил да иде на пазар и запитал дъщерите си:

— Щерки, какво да ви купя, с какво да ви зарадвам?

Най-голямата дъщеря рекла на баща си:

— Тате, купи ми шалче, но цветята му да бъдат големи и украсени със злато.

— И на мене, тате, купи шалче — рекла средната — с цветя, украсени със злато, а между цветята да има нещо червено. Купи ми и ботушки с меки кончове и с високи токчета, които да тракат по земята.

Най-голямата дъщеря се разсърдила на средната и казала на баща си:

— Тате, и на мене купи ботушки с меки кончове и токчета, които да тракат по земята. Купи ми и пръстен с камъче — нали съм най-голямата ти дъщеря.

Бащата обещал да купи подаръци, каквито му поръчали двете по-големи дъщери, и попитал най-малката:

— А ти, Марюшке, защо мълчиш?

— На мене, татко, нищо не ми трябва. Аз никъде не излизам, не ми трябват премени.

— Не си права, Марюшке! Как тъй ще те оставя без армаган? Ще ти купя аз армаган.

— Не ми трябва армаган, татко — рекла най-малката дъщеря. — А ми купи перце от Финист ясен сокол, ако не струва скъпо.

Бащата отишъл на пазар, купил подаръци за по-големите си дъщери, каквито те поръчали, но не намерил перце от Финист-ясен сокол. Питал всичките търговци.

„Нямаме — казвали те, — такава стока не се търси.“

На бащата не му се искало да огорчава най-малката си дъщеря, своята работлива умница, но си тръгнал към къщи без перце от Финист-сокол.

А Марюшка не се огорчила. Тя се зарадвала, че баща й се върнал, и му казала:

— Нищо, тате. Друг път като отидеш, ще ми купиш моето перце.

Минало време, бащата пак се наканил да иде на пазар. Запитал дъщерите си какви подаръци да им купи.

Най-голямата дъщеря рекла:

Татко, ти миналия път ми донесе ботушки, нека сега обущарят подкове токчетата им със сребърни подкови.

Средната дъщеря чула какво казала най-голямата и рекла:

— Нека подкове и моите ботушки, татко, защото токчетата чукат, а не звънят — нека с подковите да звънят. А за да не се загубят гвоздейчетата на подковите, купи ми и сребърно чукче. С него ще зачуквам гвоздейчетата.

— А на тебе какво да купя, Марюшке?

— Потърси, татко, перце от Финист-ясен сокол — има ли или няма.

Отишъл старецът на пазар, бързо си свършил работата, купил подаръци за големите си дъщери, а за най-малката до вечерта търсил перце, но такова перце нямало, никой не продавал. Бащата пак се върнал без подарък за най-малката си дъщеря. Домъчняло му за Марюшка, а Марюшка се усмихнала на баща си и не дала да разбере, че и е мъчно, спотаила болката си.

Минало време, бащата пак тръгнал на пазар.

— Какви подаръци да ви купя, скъпи чеда?

Най-голямата се замислила, но не измислила изведнъж какво и трябва.

— Татко, купи ми нещо.

А средната рекла:

— И на мене купи нещо, татко, а към това нещо прибави още нещо.