Семьон Секлетея: Руска приказка (Руска приказка)

В едно село живял млад човек на име Семьон. Живял той със своята жена. Името и било Секлетея.

А Секлетея била такава: каквото рече мъжът и, всичко изпълнявала. Живеели те не твърде богато, имали си само една крава.

И ето че Семьон намислил да продаде кравата. Вързал я за рогата и рекъл на жена си:

— Ще откарам кравата в града да я продам.

Секлетея не се възпротивила:

— Твоя воля, Семьон, както искаш. Щом като трябва, продай я.

Подкарал Семьон кравата към градския пазар. Казал, че кравата се продава. Намерили се купувачи много скоро. Дали хубава цена. Продал я Семьон за тридесет рубли. Пресметнал какво ще прави с тези пари и се отбил в кръчмата.

Влязъл в кръчмата, поръчал си половин килце вино и нещо за хапване. Пийнал, хапнал и отишъл при бюфета. И когато кръчмарят пресметнал колко трябва да плати Семьон, излязло, че е похарчил една рубла.

Той имал три банкноти по десет рубли, които получил за кравата. Подал на кръчмаря една банкнота и рекъл:

— Вземи!

Кръчмарят посегнал да му върне остатъка от девет рубли, но Семьон не ги взел, а казал да ги запише в тефтера:

— Като стане нужда, ще дойда и ще погуляя за тези пари.

Кръчмарят се съгласил и записал в тефтера, че дължи на Семьон девет рубли.

А Семьон отишъл в друга кръчма. И там похарчил една рубла, а деветте рубли казал да запишат в тефтера.

Сетне намислил да иде в трета кръчма. И в третата оставил девет рубли. Направил главата и си тръгнал към къщи.

Като се прибрал у дома, Секлетея го посрещнала. Видяла, че е пийнал, но не посмяла да го запита къде е дянал кравата. Приготвила вечеря, дала му да яде и му постлала да си легне. А когато на заранта Семьон се събудил, Секлетея му рекла:

— Семьон, продаде ли кравата?

— Продадох я.

— А парите къде са?

— Не питай. Парите отидоха по работа. Ти по-добре ми уший един калпак от разни парцалчета.

Секлетея престанала да го подпитва — току-виж, че разсърдила Семьон. Заловила се да шие калпак от разни парцалчета. Ушила калпака и го подала на Семьон.

В този град имало един поп, на когото Семьон често работел. Само че за добрата работа попът не му плащал добре, затуй Семьон много се сърдел на попа за неговото скъперничество.

Почакал Семьон да дойде именният му ден, купил бутилка вино и отишъл при попа. Отишъл и го поздравил:

— Здравей, отче! Дойдох при тебе по една работа.

— По каква?

— Отче, ти знаеш, че днес е Семьонов ден. Аз съм именник и искам да ме поздравиш. Затова ще те почерпя две-три чашки вино.

Попът обичал да го черпят. Той заговорил със Семьон много любезно. А Семьон поискал чаши, седнал до масата и напълнил най-напред чашката на попа.

Попът го поздравил и опитал виното. Видял, че Семьон има цяла бутилка.

— Е, щом е тъй, ще трябва да повикаме и псалта.

Като чул това, Семьон веднага изтърчал при псалта.

Псалтът повече и от попа обичал да го черпят. Той мигом се приготвил и тръгнал.

А отчето гледа — цяла бутилка вино поднесена — и рекъл:

— Трябва да повикаме и клисаря!

Семьон отишъл при клисаря. И клисарят не се отказал. Почнали да пият виното с малки чашки.

И щом изпили всичкото вино, те понаправили главите. Но все им било малко, искало им се още да пият. Семьон видял, че работата се нарежда, и рекъл:

— Хайде, отци, да вървим в града. Днес ще ви нагостя заради празника.

Попът, псалтът и клисарят много се зарадвали, че се намерил добър човек, който иска да ги нагости без пари. И тръгнали четиримата за града.

Семьон ги завел в първата кръчма. Седнали на масата. Семьон взел да поръчва, прислужниците захванали да носят. И почнали да пият. А Семьон си пресмятал всичко, до последната копейка, за да не изпият повече от девет рубли или пък да не стане нужда да му връщат остатък. И като пресметнал, че изпили точно девет рубли, изведнъж се престорил на съвсем пиян и спрял да поръчва вино. А на отците все не им стигало. Но нямало какво да правят. Макар че били много богати, не искали да харчат свои пари. Семьон се обърнал към тях и рекъл:

— А сега, отци, прощавайте. Отивам си в къщи. Повече няма да пия. Дотук аз плащам.

И веднага се запътил към бюфета да плати.

Тримата тръгнали със Семьон.

Като се приближили до бюфета, Семьон извадил от пазвата си шарения калпак. Ударил този калпак върху бюфета пред кръчмаря и рекъл:

— И тъй значи: пито-платено!

Кръчмарят тутакси взел тефтера и почнал да пресмята. Вижда — изпито за девет рубли, ни повече, ни по-малко, и без много да приказва, рекъл: