Семьон Секлетея: Руска приказка (Руска приказка)

Тогава попът се затекъл при печката и рекъл:

— Семьон! Семьон!

А Семьон се престорил, че не може да се държи на краката си и запитал:

— Какво има, отче, какво ти трябва?

— Продай ни калпака!

— Ах, отче, туй нещо е ценно! Не зная колко да взема.

— Вземи, колкото трябва — рекъл попът.

— Би трябвало да взема петстотин. Но от мене да мине, ще ти го отстъпя за триста.

В този миг псалтът се приближил до попа и го побутнал:

— Давай триста рубли. Туй нещо е много ценно.

Няма що. Попът пристъпил и двамата ударили ръце.

— И тъй, Семьон, калпакът значи е купен! Вземи парите!

Семьон дал калпака на отците, те хукнали, а Семьон се зарадвал повече от тях и рекъл на жена си:

— Видя ли, Секлетея, продадохме кравата за тридесет рубли, а получихме триста.

Секлетея много се зарадвала.

А отците отишли в къщи с покупката си и с нетърпение зачакали вечерта. И щом почнало да се смрачава, взели калпака и се запътили към кръчмата.

В кръчмата седнали на масата, както със Семьон, и захванали да поръчват най-хубавите и най-скъпи вина. И като си пийнали здравата, решили да платят. Отишли при бюфета. Попът измъкнал калпака, ударил го върху тезгяха пред кръчмаря и рекъл:

— И тъй значи: пито-платено!

А кръчмарят взел сметката и почнал да смята. Като пресметнал, рекъл:

— Ето я сметката, пресметнете. Изпито за двеста и петдесет рубли.

Краката на попа и на псалта се подкосили, но тъй като били богати и имали много пари в джобовете си, веднага почнали да плащат.

Платили и излезли на улицата. Псалтът изведнъж се опомнил и казал:

— Ех, отче, ти май че не се разплати като Сьомка. Сьомка удряше много силно, а ти — не.

А попът подал калпака на псалта и рекъл:

— Тогава да идем в друга кръчма. Ти ще плащаш.

Отишли и тримата в друга кръчма. Седнали и пак си поръчали от най-скъпите вина. То че пили, пили, но в главите им се въртяла все една и съща мисъл — все се надявали, че ще се разплатят като Семьон.

Свършили пиенето и се запътили към бюфета. Тогава псалтът пристъпил и взел да приказва:

— И тъй значи: пито-платено!

И ударил калпака пред кръчмаря.

Но кръчмарят взел сметката, пресметнал всичко и рекъл:

— Никакво пито-платено, ами сте изпили сто и петдесет рублички! Проверете!

Тогава отците толкова се разстроили, че просто се смалили. Почнали да плащат на кръчмаря. Като платили, поели към къщи много ядосани.

А Семьон все вардел кога ще тръгнат към къщи. Като ги видял, втурнал се право под поповото прозорче и взел да подслушва. И чул как попът рекъл:

— Виж го ти него как успя да ни излъже! На него дадохме триста и тук четиристотин — пропаднаха седемстотин рубли! Ала той няма да се отърве от мене, за всичко ще му платя!

А псалтът запитал:

— Какво смяташ, отче, да правиш с него?

— Довечера, тъкмо посред нощ ще ида в къщата му и ще се разплатя — казал попът.

Семьон чул това. Лоша работа! Обърнал се, втурнал се към къщи и рекъл на Секлетея:

— Хайде, Секлетея, давай савана.

Секлетея не знаела какво се е случило и запитала:

— За какво ти е?

Семьон отвърнал:

— Без много приказки, давай го по-скоро!

Секлетея зъб не обелила и веднага донесла савана. Семьон довлякъл в къщи един ковчег. Почнал да облича савана, чака попа.

Секлетея гледала и не знаела какво става. А Семьон, като наближило дванадесет часът, легнал в ковчега и рекъл:

— Секлетея, вземи разпятието и го тури на ръцете ми!

Секлетея направила каквото и поръчал Семьон. Когато всичко било готово, чули, че на вратата силно се хлопа. Семьон казал на Секлетея:

— Тичай да отвориш и се разплачи. А ако запитат защо плачеш, кажи, че съм умрял изведнъж.

Секлетея се завтекла и отворила вратата. В този миг попът пръв се втурнал в къщата, след него — псалтът, а най-накрая — клисарят.

Попътвидял ковчега и се слисал. Запитал:

— Секлетея, къде е Семьонт?

Секлетея закрила лицето си с ръце и захванала да нарежда.

— Ох, отче, с него стана нещо, умря изведнъж!…

Попът страшно се ядосал, че парите им пропаднали, затекъл се при Семьон и така дръпнал разпятието му, че Семьон се надигнал като хвърковат.

Тогава отците се втурнали към вратата и едва успели да се проврат. Псалтът продумал:

— Не трябваше да купуваме калпака, а разпятието. Излезе, че то можело да възкресява. То е скъпо нещо!

А попът казал:

— Като е тъй, да го купим! Да вървим при Семьон.

Но псалтът възразил:

— Как тъй ще отидем? Той ще ни пребие.

— А бе вие съвсем се объркахте! Аз пръв ще вляза в къщата — казал попът.