Никита Кожемяка - Руска приказка (Руска приказка)

Близо до Киев се появил един змей. Той събирал от народа тежък данък: от всяка къща по една хубава девойка. Вземал девойката и я изяждал.

Дошъл ред и на царската дъщеря да иде при змея. Змеят сграбчил княгинята и я повлякъл към бърлогата си, но не я изял. Тя била хубавица и той я взел за жена. Когато змеят отивал по работа, затрупвал княгинята с дървета, за да не избяга. А княгинята имала кученце, то се навъртало около нея. Щом напише княгинята записка до баща си и майка си и я върже за шията му, то дотърчавало където трябва — дори и отговор донасяло. Веднъж царят и царицата писали на княгинята: „Узнай кой е по-силен от змея?“ Княгинята станала по-любезна със своя змей, почнала да го подпитва кой е по-силен от него. Той дълго мълчал, но веднъж се излъгал и рекъл, че в град Киев живее Никита Кожемяка — той бил по-силен от него. Като чула това, княгинята писала на баща си. „Намерете в град Киев Никита Кожемяка и го проводете да ме Освободи от робията.“

Царят получил тая вест, издирил Никита Кожемяка и сам отишъл да помоли да освободи земята му от лютия змей и да отърве княгинята.

В това време Никита обработвал кожи, в ръцете си държал дванадесет парчета. Като видял, че при него е дошъл самият цар, той изтръпнал от страх, ръцете му се разтреперили и накъсали дванадесетте кожи. Но колкото царят и царицата да молели Кожемяка, той не искал да иде срещу змея. Тогава намислили да съберат пет хиляди невръстни деца и да ги накарат да се помолят на Кожемяка. Невръстните дечица отишли при Никита и захванали да го молят със сълзи на очи да отиде срещу змея. Като слушал молбите им, Никита Кожемяка се просълзил. Взел триста пуда кълчища, насмолил ги, целият се омотал, за да не го изяде змеят, и тръгнал срещу него.

Приближил се до бърлогата на змея, а змеят се затворил и не посмял да излезе срещу Никита.

— Или излез на широкото поле, или ще направя бърлогата ти на пух и прах! — казал Кожемяка и почнал да троши вратата.

Като видял, че няма да се отърве, змеят излязъл срещу него на широкото поле. Бил се що се бил Никита Кожемяка със змея и го повалил. Тогава змеят започнал да го моли:

— Не ме убивай, Никита Кожемяка! На тоя свят няма по-силни от нас двамата. Хайде да си разделим цялата земя, целият свят по равно: ти ще живееш в едната половина, а пък аз — в другата.

— Бива — рекъл Никита, — но трябва да се прокара межда.

Никита направил едно рало триста пуда тежко. Впрегнал в него змея и изорал бразда от Киев до Каспийско море.

— Така — рекъл змеят, — сега разделихме цялата земя.

— Земята разделихме — продумал Никита, — сега пък хайде да разделим морето, иначе може да кажеш, че вземам твоята вода.

Змеят отишъл по средата на морето. Тогава Никита Кожемяка го блъснал и удавил.

Браздата и сега се вижда. Тя е висока два човешки боя. До нея орат, но не я докосват. А който не знае каква е тая бразда, нарича я вал.

Като извършил това свято дело, Никита Кожемяка не взел за труда си нищо и отишъл отново да обработва кожи.

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2563]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:48