Умберто Еко - Името на розата

— Знам. Абатът ми каза, дори поиска да му помогна да изясним някои неща.

— Щом е така, чопли, разравяй, наблюдавай с остро око в две посоки — към похотливостта и надменността…

— Похотливостта ли?

— Да, похотливостта. В този младеж, дето загина, имаше нещо… нещо… женствено, а следователно и дяволско. Имаше очи на девойка, която търси сношение с кошмар. Но споменах и надменността, надменността на ума, в този манастир, посветен на гордостта на словото, на илюзията за знанието…

— Ако знаеш нещо, помогни ми.

— Нищо не знам. Не става дума за нещо, което знам. Но някои неща се усещат със сърцето. Остави сърцето си да говори, взирай се в лицата, не се вслушвай в словата… Но защо да говорим за такива тъжни работи и да сплашваме нашия млад приятел? — Той ме погледна с небесносините си очи, докосна бузата ми с дългите си бели пръсти, а аз — аха — да се отдръпна инстинктивно; но се сдържах и добре сторих, защото щях да го обидя, а намеренията му бяха чисти. — Я ми разкажи за себе си — обърна се той отново към Уилям. — Какво прави след това? Оттогава изминаха…

— Осемнайсет години. Върнах се в нашия край. Учих отново в Оксфорд. Изучавах природата.

— Природата е добра, защото е рожба на Господа — рече Убертино.

— А Бог трябва да е добър, щом е създал природата — усмихна се Уилям. — Учих, срещнах мнозина мъдри приятели. После се запознах с Марсилий, привлякоха ме неговите схващания за империята, за народа, за нов закон за царствата на земята и така попаднах в числото на тези наши събратя, които са съветници на императора. Но ти знаеш това, нали ти писах. Когато в Бобио ми казаха, че си тук, много се зарадвах. Мислехме, че с теб е свършено. Но сега, като си с нас, след няколко дни, когато ще пристигне и Микеле, можеш много да ни помогнеш. Сблъсъкът ще бъде труден.

— Едва ли ще мога да кажа много повече от това, което казах преди пет години в Авиньон. Кой ще дойде с Микеле?

— Някои от участниците в капитула в Перуджа — Арнолд от Аахен, Хю от Нюкасъл…

— Кой? — запита Убертино.

— Уго от Новокаструм, извинявай, служа си с родния език дори когато говоря латински. А също и Уилям Олнуик. А от францисканците от Авиньон ще можем да разчитаме на Джироламо, глупака от Кафа; може би ще дойдат и Беренгарио Талони и Бонаграций Бергамски.

— Да се уповаваме на Бога — рече Убертино. — Тия, дето спомена последни, ще гледат да не си навлекат омразата на папата. А измежду коравосърдечните кои ще подкрепят становищата на курията?

— Ако трябва да съдя по писмата, които получих, мисля, че ще дойдат Лоренцо Декоалконе…

— Лукав човек е той.

— Жан д’Ано…

— Той е много изкусен теолог, пази се от него.

— Ще внимавам. И накрая — Жан дьо Бон.

— Той ще спори с Беренгарио Талони.

— Да, убеден съм, че ще бъде забавно — рече моят учител, който беше във великолепно настроение. Убертино го погледна и се усмихна колебливо.

— Никога не мога да разбера кога вие, англичаните, говорите сериозно. Няма нищо забавно в този толкова сериозен въпрос. Става дума да се запази орденът, на който ти принадлежиш и който дълбоко в сърцето си все още смятам и за мой. Но аз ще увещавам Микеле да не отива в Авиньон. Йоан иска да го види, търси го, кани го прекалено настойчиво. Не вярвайте на този стар французин. Господи, в какви ръце попадна Твоята църква! — И се обърна към олтара. — Превърната в блудница, изнежена от разкоша, тя се е свила в похотливостта подобно на змия в топло гнездо. От голата непорочност на Витлеемската кошара, направена от дърво, както е било от дърво и дървото на живота на кръста, до вакханалиите от злато и камък; ето на, и тук, нали видя портала, държат на пищните изображения! А и времето на Антихриста наближава. Уилям, страх ме е! — Той се огледа, втренчил широко отворените си очи в мрачните кораби така, сякаш Антихристът щеше да се появи всеки миг, та и аз — да си кажа право — очаквах да го зърна. — Наместниците му вече са тук, пратил ги е, както Христос бе пратил своите апостоли по света. Те тъпчат църквата, прелъстяват с измама, лицемерие и насилие. И ето че Бог ще трябва да прати своите служители Илия и Енох 47 47 Енох и Илия — старозаветни личности от различни епохи; според Библията били взети живи с телата им на небето. При Второто пришествие щели да се явят заедно с Иисус Христос. , които е запазил живи в земния рай, та един ден да объркат Антихриста, и те ще дойдат да пророчестват, облечени в конопени дрехи, и ще проповядват покаянието с пример и слово…