Умберто Еко - Името на розата

— Но светото начинание, към което ме приканваше тогава, бе да пратя на кладата Бентивенга, Якомо и Джованучо — възрази тихо Уилям.

— С перверзните си слова те петняха паметта й, а ти беше Инквизитор!

— Именно тогава поисках да бъда освободен от тази длъжност. Онази работа никак не ми харесваше. Ще бъда откровен: не ми хареса и начинът, по който ти принуди Бентивенга да признае своите грешки. Ти се престори, че искаш да влезеш в неговата секта, ако изобщо беше секта, изтръгна всичките му тайни и нареди да го задържат.

— Така трябва да се постъпва с враговете на Христа! Те бяха еретици, бяха лъжеапостоли, воняха на сярата на Долчино 43 43 Фра Долчино — фанатичен апокалиптик, водач на апостолиците — секта, основана около 1260 г. от Герардо Сегалели и въплъщаваща идеите на Йоахим Флорски, т.е. призоваваща към бедност по примера на апостолите. Герардо е изгорен на клада от Инквизицията през 1300 г., а Долчино — през 1307 г. !

— Но бяха приятели на Киара.

— Не, Уилям, не хвърляй сянка върху паметта на Киара!

— Но те бяха в нейната група…

— Бяха минорити, наричаха се спиритуали, а бяха монаси от общността! Не знаеш ли, че при следствието се изясни следното: Бентивенга от Губио се провъзгласявал за апостол, а след това с Джованучо от Беваня прелъстявали монахините, като им казвали, че адът не съществува, че човек може да задоволява плътските си помисли, без да обижда Бога, че човек може да приеме тялото Христово (прости ми, Господи), след като легне с монахиня, че Господ бил по-благосклонен към Магдалина, отколкото към девицата Агнеса 44 44 Агнеса — римска девойка християнка, пострадала мъченически за вярата си по времето на император Диоклециан. , че това, което народът нарича демон, е самият Бог, защото демонът — това е знанието, а Господ е знанието! Самата света Киара, след като бе чула тия приказки, има видението, в което сам Бог й бе казал, че ония били престъпни следовници на Свободния дух!

— Те бяха минорити, умовете им бяха в плен на същите видения на Киара, а често пъти крачката, която отделя екстазното видение от порива към прегрешение, е много малка — възрази Уилям.

Убертино го хвана за ръцете и очите му се изпълниха със сълзи.

— Не говори така, Уилям. Как е възможно да бъркаш момента на екстазната любов, която те изгаря с тамянови благовония, с разпусната чувственост, която вони на сяра? Бентивенга подканяше да опипват голотата на тялото, твърдеше, че само така човек може да се освободи от властта на чувствеността, гол мъж лежеше с гола жена…

— Et non commiscebantur ad invicem… 45 45 „И не се сношаваха помежду си.“

— Лъжа! Те търсеха удоволствието; при плътското желание те не смятаха за грях, ако — за да укротят това желание — мъжът и жената легнат заедно и се опипват и целуват един друг навсякъде, а мъжът да допре голия си корем до голия корем на жената!

Признавам, че начинът, по който Убертино порицаваше чуждите пороци, не будеше у мен добродетелни помисли. Като че ли моят учител забеляза, че съм смутен, и прекъсна светия мъж:

— Убертино, ти целият гориш — и от обич към Бога, и от омраза против злото. Аз исках да кажа, че няма кой знае каква разлика между пламенността на серафимите и пламенния порив на Луцифер, защото те винаги са дело на разпалено докрай желание.

— Има, има разлика, знам я! — възкликна страстно Убертино. — Ти искаш да кажеш, че крачката между желанието към доброто и желанието към злото е много малка, защото винаги става дума за насочване на една и съща воля. Това е така. Но разликата е в обекта, а обектът може да бъде разпознат много добре. От едната страна е Господ, а от другата — дяволът.

— А пък аз се боя, че не мога вече да правя разлика, Убертино. Та нали именно твоята Анджела от Фолиньо разказваше за деня, когато, изпаднала в екстаз, се оказала в гробницата на Христос? Нали разказваше как първом го целунала по гърдите и той лежал със затворени очи, после го целунала по устата и доловила как от устните му заизлизало неописуемо ухание от нежности, а когато малко по-късно допряла бузата си до бузата на Христос, той допрял ръката си до бузата й и я притиснал до себе си, и тя — това са нейни думи — била обзета от възвишена наслада?

— Че какво общо има това с порива на чувствеността? — запита Убертино. — Това е било мистично състояние, а тялото е било на нашия Господ бог.

— Може би съм повлиян от Оксфорд — рече Уилям, — където мистицизмът беше съвсем друг…

— Чрез ума — усмихна се Убертино.