Умберто Еко - Името на розата

— Затова искам да го опозная по-добре — рече Уилям на прощаване.

— Да вървим, Адсон.

— Аз ти казвам да се пазиш, а ти искаш да го опознаеш! Ех! — рече Убертино и поклати глава.

Бяхме стигнали насред кораба, когато Уилям го запита:

— Я ми кажи, кой е тоя монах, дето прилича на животно и говори на този вавилонски език?

— Салваторе ли? — Убертино, който бе вече коленичил, се обърна. — Май аз го подарих на тоя манастир… заедно с ключаря. Когато захвърлих расото на францисканците, аз се прибрах за малко в моя бивш манастир в Казале; там срещнах други монаси, които бяха изпаднали в затруднение, защото ги обвиняваха, че били спиритуали от моята секта… така разправяха. Постарах се да им помогна, издействах да следват моя пример. Миналата година, когато дойдох тук, намерих двамина от тях — Салваторе и Ремиджо. Салваторе… Наистина прилича на звяр. Но е услужлив.

Уилям се поколеба.

— Чух го да казва „покаятелствувайте“.

Убертино замълча и махна с ръка, сякаш искаше да прогони някаква досадна мисъл.

— Не, не вярвам. Нали знаеш какви са тези наши братя. Селяни, чули са може би някой скитащ проповедник и не знаят какво приказват. Бих упрекнал Салваторе за друго — той е лаком, похотлив звяр. Но не мога да го упрекна в нищо против вярата. Не, злото в манастира се крие другаде; търси го сред ония, дето знаят много, а не сред тия, дето не знаят нищо. Не изграждай кула от подозрения върху една-единствена дума.

— Никога не бих постъпил така — отвърна Уилям. — Отказах се от поста инквизитор именно за да не постъпвам така. Но обичам да се вслушвам в думите, а после да размишлявам.

— Ти мислиш прекалено много. Момче — рече той, като се обърна към мен, — не вземай лош пример от учителя си. Единственото нещо, за което трябва да мислим — давам си сметка за това сега, когато животът ми е към края си, — е смъртта. Смъртта е покой за странника — тя е край на всяка мъка. Остави ме да се помоля.

Когато Уилям води ерудиран разговор с билкаря Северин

Закрачихме обратно през централния кораб и излязохме през портала, откъдето бяхме влезли. Словата на Убертино продължаваха да бръмчат в главата ми.

— Ама че… чудак — осмелих се да кажа на Уилям.

— По отношение на много неща той е — или беше — голям човек. Именно затова е чудак. Само обикновените люде изглеждат нормални. Убертино можеше да стане еретик — като тия, дето е пращал на кладите, или пък кардинал от Светата римска църква. Той бе стигнал съвсем близо и до двете. Всеки път, когато разговарям с Убертино, имам чувството, че адът — това е раят, гледан от другата страна.

Не разбрах какво иска да каже и запитах:

— От коя страна?

— Да — рече Уилям, — въпросът е дали има такива страни, дали съществува нещо цяло. Не ми обръщай внимание. И престани да поглеждащ към портала — добави той, като ме потупа леко по врата, докато се обръщах, привлечен от скулптурите, които бях видял, влизайки. — За днес те доста те поизплашиха. Всички.

Докато извръщах глава към изхода, зърнах пред мен друг монах. Изглеждаше на годините на Уилям. Той се усмихна и ни поздрави учтиво. Каза, че бил Северин от Санкт Емеран, че бил монахът билкар, грижел се за баните, болницата и зеленчуковите градини и че се поставял на наше разположение, за да ни помогне да се запознаем с манастира.

Уилям му благодари; каза, че още като влизал, забелязал чудесната градина и доколкото му позволявал снегът, е могъл да се увери, че в нея са засадени не само варива и зеленчуци, но и целебни билки.

— Лете или напролет с разнообразните си растения, разкрасени от покрилите ги цветове, тази градина по-добре от всичко друго отдава възхвала на Твореца — отвърна Северин, сякаш да се извини. — Но дори и сега опитното око на билкаря вижда в сухите клони на растенията, които ще се раззеленят, и може да ти каже, че тази градина е по-богата от най-богатата книга за растения и билки, по-пъстроцветна и от най-прекрасните миниатюри, които биха могли да разкрасяват тази книга. Целебни билки растат и през зимата, други съм събрал и приготвил в съдовете в моята лаборатория. С корени от киселец се церят катари, със запарка от корени от ружа се правят лапи за лечение на кожни болести, лападът лекува екземи, със счукани и смлени корени от змийска трева се лекуват диарии и някои женски болести, пиперът улеснява храносмилането, маточината е добра за кашлица, имаме и чудесна тинтява, подпомагаща храносмилането, и сладък корен, и хвойна за настойка, и бъз, от чиято кора се прави отвара за черния дроб, и сапуниче, чиито корени, счукани в студена вода, лекуват катар, и валериан, чиито качества сигурно знаете.