• Пожаловаться

Сантяго Ексимено: Оригами

Здесь есть возможность читать онлайн «Сантяго Ексимено: Оригами» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Оригами: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Оригами»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Сантяго Ексимено: другие книги автора


Кто написал Оригами? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Оригами — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Оригами», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

По целия път към дома му, Едуардо продължи да говори и да говори, без да спре. Улиците извиваха и се пресичаха, накрая се вляха в една по-широка от предишните. Светофарите по нея следваха един след друг. Но по тях не се забелязваха много коли, може би преминаха една или две. Не срещнахме никого. Докато прониквахме все по-навътре в града, аз се опитвах да запомня пътя за връщане, в случай, че се наложеше да се върна сам. Не го постигнах и съжалявах, че не притежавах по-развито чувство за ориентация.

— Понякога е трудно, Пако, знаете го — отбеляза Едуардо докато вървяхме по някакви тъмни улици и първите капки дъжд започнаха да падат върху нас. — Много е тежко. През някои от нощите, те не спират да се движат и да се вълнуват. И не мога да спя. Прекарвам нощите в бдение, слушайки гласовете им… И те настояват …, изискват от мен да продължавам с работата си… Но аз не исках това, Пако. Не го желаех. Не съм като моя баща.

Ние стигнахме до някакъв осветен портал. След това изкачихме няколко стъпала и без да се поглеждаме влязохме в сградата. После мълчаливо изчакахме пристигането на асансьора. Едуардо си гризеше ноктите, макар че беше с петнайсет или двайсет години по-млад от мен. Нервите го гонеха. Очите му не спираха да се оглеждат наоколо, сякаш се страхуваше, че всеки момент, някой ще се нахвърли върху нас. Едва след като стигна до вратата на апартамента си, той донякъде се оживи и ми отправи слаба усмивка, която бе сянка на обичайната му.

— Сега, Пако, трябва да им се говори, да им се обясни какво се е случило… Бях слаб, позволих си да ме обземат най-отвратителните ми чувства… Но никога не съм искал да им причиня вреда, кълна се… — рече той със сълзи в очите, докато отваряше вратата на стаята си.

Вътре беше топло, може би прекалено топло за времето на годината. При все това, когато забелязах затварянето на вратата зад себе си, усетих, че ме побиват тръпки. После се огледах около себе си с отворена уста. Домът се състоеше от една единствена стая — четири стени. И те бяха препълнени от пода до тавана с онези прозрачни кутийки, подобни на малки пластмасови затворчета. Във вътрешността на всяка от тях се намираха същества — да, същества, не можеха да се определят по друг начин — а те сякаш спореха с преградите си. Докато удряха стените на затворите си, успях да чуя гласовете и виковете им. И всички те се извиваха и мърдаха, следвайки някакъв необясним ритъм, някакво монотонно и нечовешко четене на сгъната хартия.

Без да искам, повдигнах парче хартия, което лежеше на пода. Беше жестоко срязано на няколко пъти с ножица. Красотата на слона бе опетнена, животът му беше покосен от отмъстителни и озлобени ръце. Краката му все още се мърдаха във вечна агония в кройката му, вече останала без смисъл. Пластмасовата кутийка, в която бе пазен се намираше на няколко сантиметра от мястото, където първоначално лежеше, а ъглите й бяха обгорени, което допълнително свидетелстваше за една презряна и изтерзана душа, която го бе направила. Гласовете наоколо молеха за справедливост. Гласовете наоколо крещяха за отмъщение.

Съществата от стените подскачаха и виеха като луди. Риби, дървета, самолетчета, лъвове, птиченца, маски, андроиди, хора, врати… Всички чувстваха загубата, всички усещаха болката. Гласовете им ми подуваха главата и викаха в душата ми.

Повдигнах ножицата.

— Сега разбираш ли? — извика Едуардо зад мен и гласът му едва се дочу вред всеобщата какафония.

Почувствах болката му, усетих неговата загуба, но те ми говореха, нуждаеха се от мен. Виенето на Едуардо не задушаваше молбите им. Забих ножицата веднъж, после още веднъж и още веднъж — оставих се те да направляват ръцете ми. Когато той спря да вика, в стаята настъпи пълна тишина. Всички се смутиха и макар че мнозинството от тях нямаха очи, усетих погледите им и душата ми сякаш усети слабото им одобрително мърморене.

После седнах на пода и заплаках.

7

След няколко часа, те ме пуснаха да си отида, но трябваше да им обещая, че ще се върна. Едуардо се беше грижил за тях през последните няколко години и те имаха нужда някой да продължава да го прави. Разбраха, че не мога да прекарвам много време при тях и че отговорностите на моя живот в приюта са доста ограничени. По тази причина, те ми обещаха да ми помогнат.

Върнах се много късно в стаята си и дежурната болногледачка използва възможността да ме раздразни. Все пак я изслушах мълчаливо с усмивка на лицето си. Обидена от държанието ми, тя си тръгна, но не и без да ми каже, че ще доложи на началничката си. Когато затвори вратата, аз извадих от един от джобовете на палтото си прозрачна пластмасова кутийка. Във вътрешността й нервно се вълнуваше едно малко същество.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Оригами»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Оригами» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Светлана Владимирова: Оригами и кусудамы
Оригами и кусудамы
Светлана Владимирова
Мария Згурская: Оригами
Оригами
Мария Згурская
Андрей Бондаренко: Ремарк и оригами
Ремарк и оригами
Андрей Бондаренко
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Сантяго Ексимено
Отзывы о книге «Оригами»

Обсуждение, отзывы о книге «Оригами» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.