Кристиян Емар: Морето съвсем не се вижда

Кател например нищо не беше разбрал. Когато тя се върна с Давид, той вдигна чашата си с мартини и каза за новороденото:

— Да се надяваме, че то ще затвори портата!

Тя сякаш не го чу, а той, без съмнение, е подхвърлил на колегите си:

— Ако роди още едно, няма да бъде от мене!

За да повтори това, което казват останалите.

Изпъдиха Серж от интерната. Това означава, че като извънреден ученик, няма да взима рейса всяка сутрин, за да ходи на училище: няма да има пари или пък смелост. Ще си прахосва дните да се щура из квартала или да пали огън в колибата, която си е построил в пролуката на един стобор. Пропаднаха плановете той да живее на разстояние, но не и откъснат от семейството си. Край на редовното хранене, на часовете задължителен сън, на тренировките по футбол. Майка му изглежда напълно безразлична.

— Какво сте написали на директора, че той не оставя вече Серж да спи в училище.

Тя премества предметите без нужда — купчина бельо, захарницата.

— Писах, каквото бях казала, че ще пиша.

После оправя календара.

— Серж може да ви го каже, аз го бях предупредила, че ако не престане да закача нощем сестрите си, ще изпратя писмо на директора. Думата си на две не цепя. Миналата събота пак досаждал на Жози.

Ако бащата знаеше…

Жози още не се е оплакала.

— Не е нормално момичетата да спят по панталони.

Е да, не е нормално, но тъкмо поради това интернатът беше добре дошъл.

— Писах, че има особени навици.

Естествено директорът е разбрал съвсем друго нещо. „Особени навици“ не е същото. Въпрос на терминология. Но злото е сторено.

Тя сипва супа в една дълбока чиния.

— Комшийката е болна. Няма да я бъде. Старците, които се разболяват напролет, наесен си отиват. Като листата.

Отрязва филия хляб и избира портокал.

— Ще ми бъде мъчно. Тя „спаси Брюно“. Надин, занеси й вечерята и гледай да не я излееш по пътя.

При Серж всичко върви наопаки. Мръсен е, ризата му е съдрана, широкият му панталон се набира под колана, сякаш всичко, което има, през тази седмица е достигнало крайната точка на износването. Отслабнал е и прекарва по-голямата част от времето си в колибата, която е мебелирал със седалка от кола. По пода се въргалят влажни, оръфани списания, с комикси; пеперуди, изрязани от „Седем дена телевизия“, които му дава съседката, пърхат по стените.

Възпитателката отива при него през буренака.

— Как е училището, Серж?

— Вече не ходя.

— Много добре знам, но сега е март, как ще се оправиш?

— Мога да работя.

— През юни навършваш 16 години, ако имаш една година от гимназията, ще имаш повече изгледи да се хванеш някъде чирак.

Той вдига рамене:

— С чиракуване не се печели много.

Възпитателката не може да каже противното.

— Имам един приятел — подхваща той, — пренася само празните бутилки и…

— Това може да бъде временно разрешение, но ти още нямаш възраст за работник, скоро ще трябва да живееш другаде и малко по-различно. А като пренасяш бутилки…

— Няма нужда да живея другаде, майка ми каза, че ще ми оставя парите, ще й давам само за ядене.

— А бащата?

— Да върви по дяволите, договорът е на майка ми.

— Ами тогава какво правиш тук?

— Тя ме изхвърли.

— А какво ядеш?

— Приятелят ми ми носи боб или каквото може.

Момчето подритва с крак една дъска, бавно, упорито, с някаква застинала усмивка. Тази история се разиграва между майка му и него. Не й се сърди, задето са го изгонили от интерната, изобщо не го коментира, завърнал се е в квартала, сякаш е бил войник, а сега иска да навлезе в живота. И като начало — да си извоюва местенце у майка си.

Продължава да подритва дъската.

— Ще не ще, трябва да ме прибере.

— Не ти ли е омръзнало от побоища и скандали?

— Няма да има такива.

Понякога и той е вироглав като Жози. Югет, пък още не е казала нищо. Тя се олюлява на токовете си по пътя, откъдето може да се види колибата на Серж, а край нея Брюно дърпа за връвчица една мършава котка. Прибрал я след заминаването на една каравана, като ровил около правоъгълника с отъпкана трева. Една половинка от автомобилно огледало, една пробитаи тенджера…

— Нещастната животинка, ангорска е. Аз не разбирам, не бива да се изоставят нито животни, нито деца.

Тя се прибира, затваря вратата, отвързва котката, която се пъхва под едно скатано сгъваемо легло и разкъсва крайчеца на пакет с мляко.

Надин възприема поведението на Серж — тя, която ходи толкова рядко на училище, вече изобщо не иска да стъпи.