Стивън Ериксън - Спомени от лед

Рухнаха вкупом.

Но щетите вече бяха нанесени.

На крака бяха останали само двама Мостоваци. И двамата — с тежки рани.

Видя как започнаха да оглеждат падналите си другари, накрая се струпаха при един и го изтеглиха. Само един от падналите все още дишаше значи.

Тежки ботуши по коридора. Някой бързо се приближаваше.

Лейди Енви се навъси, вдигна отново ръката си…

— Стой! — изкрещя Пикър. — Това е Малът! Спин! Насам, кучи синове!

Зад първите двама, които се появиха — явно Малът и Спин, — залитаха още двама войници. Всички бяха ужасно ранени — особено баргастът, от чиято броня бяха останали жалки късове и чието тяло бе цялото в рани и зейнали дупки. Пред очите й той се олюля, смъкна се на колене и оголи зъби в кървава усмивка.

И издъхна.

— Малът!

Едрият мъж се обърна, залитна напред — и лейди Енви видя, че е прободен с меч малко под дясното рамо. Мъжът закрета назад към баргаста.

— Боя се, че за него е много късно — подвикна лейди Енви. — А ти, лечителю — Малът, — силата ти е свършила и го знаеш. Хайде, всички тук при мен, и ще се отплатя. Колкото до теб, Пикър, един по-честен отговор на въпроса ми щеше да доведе до не чак толкова ужасен епизод.

Пикър изтри кръвта от очите си и я изгледа.

— Е — въздъхна лейди Енви, — може би е по-добре, че нямаш спомен за сардоничната си шегичка. Хайде всички при мен…

Изведнъж се олюля, щом магията — Куралд Галайн — се спусна със смазваща сила.

— Надолу! — извика тя. — Трябва да се махнем от това! Бързо!

Четирима, повлекли петия, Подпалвачите на мостове поеха след лейди Енви.

В стената се пръснаха натрошени кости. Туул се олюля, блъсна се в камъка, мечът падна от ръцете му и изтрака на пода.

Мок надигна оръжията си…

… и полетя на една страна във въздуха, превъртя се, оръжията изпаднаха от ръцете му — натресе се в отсрещната стена и рухна върху купчината натрошено дърво и метал.

Туул вдигна глава.

Огромна черна пантера, озъбена в безмълвно ръмжене, пристъпваше безшумно към припадналия сегюле.

— Не, сестро.

Соултейкън се поколеба, после го погледна през рамо.

— Не. Остави го.

Пантерата се завъртя в кръг и се преобрази.

Ала гневът в очите на Килава остана.

— Ти беше победен! Ти! Първият меч?

Туул бавно се наведе да си прибере нащърбения меч.

— Да.

— Той е смъртен!

— Върви в Бездната, Килава. — Той се надигна и отново опря гръб на стената.

— Остави ме да го убия. Сега. Така отново няма да имаш достоен противник.

— О, сестро — въздъхна Туул. — Нима не разбираш? Нашето време отмина. Трябва да освободим мястото си в този свят. Мок — този, когото така небрежно удари изотзад — е Третият. Вторият и Първият са по-добри майстори на меча от него. Разбираш ли ме, Килава? Остави го… остави ги всички.

Обърна се бавно и очите му се спряха на Ток-младши.

Тялото, пронизано като копие от острата греда, не помръдваше.

— Древният бог-вълк е на свобода — каза Килава, след като проследи погледа му. — Можеш ли да го чуеш?

— Не. Не мога.

— Онзи вой вече изпълва друго селение, звукът на раждането. Свят… сътворен от Призовницата. Виж, онова, което сега му вдъхва живот, е нещо друго, нещо съвсем друго.

Нещо изскърца откъм входа и двамата извърнаха глави.

Под арката бе застанала Т’лан Имасс. Пронизана с мечове. Острите й кучешки зъби бяха обковани с мед.

— Къде е тя?

Туул килна глава.

— Кого търсиш, сестро?

— Ти си Онос Т’уулан. — Очите й се спряха на Килава. — А ти си неговата сестра, Онази, която отрече…

Килава презрително изкриви устни.

— И още съм си това.

— Онос Т’уулан, Първи мечо, къде е Призовницата?

— Не знам. Ти коя си?

— Ланас Тог. Трябва да намеря Призовницата.

Туул се отдръпна от стената.

— Тогава ще я търсим заедно, Ланас Тог.

— Глупаци — сопна се Килава.

Стъпки на ноктести лапи зад Ланас Тог — тя се обърна рязко и се дръпна.

Баалджаг изкуцука в залата. Не погледна никой от тях, приближи се до вкочаненото тяло на Ток-младши и заскимтя.

— Той е свободен — каза й Туул. — Твоят самец.

— Да не е глуха за оня вой? — измърмори Килава. — Тогг е навлязъл в лабиринта на Телланн. Оттам… към едно място отвъд. Братко, хвани по този път, щом си решил да намериш Призовницата. Те се събират там, всички.

— Ела с нас.

Килава му обърна гръб.

— Не.

— Сестро. Ела с нас.

Тя се извърна, лицето й беше помръкнало.

— Не! Дошла съм за Пророка. Разбираш ли ме? Дойдох, за да…

Очите на Туул се спряха на тялото на Ток.