Стивън Ериксън - Дом на вериги

Дръпна свирепо да изтръгне оръжието си и тялото на издъхващия равнинец се свлече в нозете му.

Обкръжиха го тежки оръжия с теблорски фетиши, навързани по тях — всичките жадни да пият уридска кръв. Повечето си пречеха, но все пак Карса едва смогваше да ги отбие и уби още двама равнинци, докато си пробиваше път с бой.

Откъм мястото, където беше паднал Байрот, се чуха трясъци от друга битка, чуваше се и лаят и ръмженето на псетата.

Допреди миг нападателите бяха мълчали. Сега всички закрещяха на неразбраната си реч. Карса завъртя меча си и ги нападна. Те обаче се пръснаха и той видя полукръг от равнинци с лъкове и арбалети.

Тетивите иззвънтяха.

Болка разкъса шията на Карса, други две стрели пронизаха гърдите му, четвърта се заби в бедрото му. Без да им обръща внимание, главатарят връхлетя в центъра на полумесеца.

Мечът му засече като вихрушка. Децата се обръщаха и бягаха. Рухваха сред фонтани от кръв и издъхваха. Пръскаха се черепи. Карса си отвори път през тях, като остави зад себе си диря от осем трупа, и тогава го догониха. Той се обърна да ги посрещне и се изсмя, щом видя страха по мъничките им мръсни лица.

Те се пръснаха. Захвърляха оръжия, препъваха се и бягаха в паника. Карса ги избиваше, докато в обхвата на кръвния му меч не остана никой. Чак тогава спря — и застина.

Там, където се беше сражавал Байрот, лежаха в кръг седем тела на равнинци, но от воина теблор нямаше и следа. Лаят на псетата продължаваше да кънти по-нататък по улицата и Карса затича натам.

Подмина няколко убити от глутницата, но не видя Захапката сред тях. Бяха избили много равнинци, преди да паднат. Вдигна глава и видя на трийсет крачки по улицата Делъм Торд до падналия му кон, а още по-нататък, на петнайсет крачки — група селяци.

Делъм виеше. От тялото му стърчаха десетина метални и дървени стрели, едно копие се беше забило малко над лявото му бедро. Оставяше зад себе си криволичеща диря от кръв, но продължаваше да се влачи напред… натам, където селяците бяха обкръжили трикраката кучка и я пребиваха със сопи, лопати и мотики.

Делъм плачеше и се влачеше напред, копието стържеше в пръстта и по дръжката му се стичаше кръв.

Карса затича напред. От една уличка изскочи дете и вдигна високо една лопата с дълга дръжка над Делъм.

Карса извика.

Делъм дори не се обърна, вперил очи в мъртвото вече трикрако псе. Лопатата се стовари върху тила му.

Чу се пукот. Лопатата се вдигна и се видяха бели кости и кичури сплъстена от кръв коса.

Делъм рухна.

Убиецът му се обърна към Карса. Старец с беззъба уста, зяпнала във внезапен ужас.

Ударът отгоре го посече до бедрата.

Главатарят изтръгна кръвния меч и се хвърли напред към селяците, струпани около премазания труп на трикраката кучка. Те се пръснаха.

На десет крачки встрани лежеше Захапката, и той оставил кървава диря. Черните му крака дращеха към тялото на самката му. Щом видя Карса, вдигна глава и очите му се впиха в него в безмълвна молба.

Карса изрева, догони две деца и остави гърчещите им се тела проснати на разкаляната улица. Трето дете, въоръжено с ръждясала мотика, пробяга между две от къщите. Теблорът се поколеба, изруга, обърна се и коленичи до Захапката.

Към тях тичаха войници с копия. След тях препускаха трима конници и крещяха заповеди.

Главатарят вдигна Захапката под лявата си мишница.

И се затича да догони селяка с мотиката.

Тесният проход между двете къщи беше затрупан с отпадъци, в другия му край имаше някакви огради. Щом влезе в пътеката между тях, видя бягащия мъж на двайсетина крачки пред себе си. Детето прегази един ров, отнасящ нечистотиите в езерото, и се хвърли сред горичка млади елши — зад тях имаше други постройки, обори или складове.

Карса затича по-бързо и прескочи рова, без да пуска псето. Знаеше, че от друсането го боли много, и за миг помисли дали да не пререже гърлото му.

Детето се шмугна в един обор, без да пуска мотиката.

Карса се наведе и се хвърли през вратата след него. Внезапен сумрак. Животни нямаше; сламата, струпана нависоко, беше стара и влажна. В широкия проход имаше голяма лодка, обърната върху дървени магарета. Вляво видя двойна врата; едното крило беше открехнато.

Карса спря до последната, най-тъмна ясла, сложи Захапката на сламата и прошепна:

— Ще се върна при тебе, приятелю. Ако не — гледай да се изцериш и се върни у дома. У дома, при уридите. — Теблорът сряза една кожена ивица от бронята си, извади от кесията на колана си шепа бронзови печати с племенните знаци по тях и ги наниза на нея. После върза импровизирания нашийник на мускулестия врат на Захапка, положи длан върху строшения крак на кучето и затвори очи. — Дарявам този звяр с душата на Теблор, със сърцето на Урид. Чуй ме, Уругал. Изцери този велик боец. И го върни у дома. Засега го крий, храбри Уругал.