Стивън Ериксън - Дом на вериги

— Изтеглянето ни ще бъде оспорено, главатарю — викна Байрот.

— Изтегляне? — Карса се изсмя и посочи с брадичка настъпващите пиконосци. — Не са повече от трийсет, а деца с дълги копия все пак са си деца, Байрот Гилд. Хайде, да ги разпръснем!

Байрот изруга и развърза костения си боздуган.

— Подкарай пред мен, Карса Орлонг, да не видят какво им готвя.

Карса оголи зъби в свирепа наслада и смуши Хавок. Псетата се развърнаха от двете му страни, Делъм бе най-вдясно от водача.

Пиките пред тях бавно се снишиха на височина на гърдите и карето спря.

Прозорците по горните етажи се отвориха, хора занадничаха да видят какво ще последва.

— Уругал! — изрева Карса и смуши Хавок. — Гледайте!

Чу как Байрот зад него също препусна. Сред грохота на копитата се извиси и друг звук — от въртящия се огромен сив мечи череп.

На десет разтега от чакащите ги пики Байрот ревна, Карса се сниши, изви Хавок вляво и забави бесния му щурм.

Нещо грамадно и съскащо изхвърча покрай него и Карса се извърна, за да види как гигантският боздуган ще удари войнишкото каре.

Ужасен хаос. Три от четирите реда — на земята. Разкъсващи ушите писъци.

И тогава псетата се нахвърлиха върху децата, последвани от коня на Делъм.

Карса обърна Хавок, подкара го срещу разбитото каре до Байрот и двамата навлязоха в гъмжилото. За двайсет удара на сърцето изклаха до крак децата, все още несъборени от псетата, като отбиваха по някоя изпречила се на пътя им пика.

— Главатарю!

Карса измъкна кръвния меч от плътта на последната жертва и се обърна.

Ново каре войници, този път със стрелци с арбалети на двата фланга. Петдесет-шестдесет всичко, в другия край на улицата.

Карса се намръщи и погледна през рамо към портата. Двайсет деца на коне бавно излизаха от прахта, тежко бронирани с плочести брони и плетени ризници. След тях още — пешаци с къси копия, брадви, мечове и копия.

— Води, главатарю! — викна Байрот.

Карса го погледна свирепо.

— Ще те водя, Байрот Гилд! — Обърна Хавок. — По този страничен проход и към брега — ще заобиколим преследвачите си. Кажи ми, Байрот Гилд, стигат ли за теб децата, които избихме?

— Да, Карса Орлонг.

— Тогава след мен!

„Страничният проход“ всъщност беше улица, широка колкото главната, и водеше право към езерото. С жилища, дюкяни и складове от двете страни. По прозорците, праговете и в задънените улички се мяркаха уплашени хора. Теблорските воини препускаха с тътен. Улицата свършваше на двайсет разтега от брега. Пространството до езерото, през което до близкия кей минаваше широк, застлан с талпи път, беше покрито с плавеи, а сред тях се издигаше грамада от избелели кости, от която стърчаха колове с побити на върховете им черепи.

Черепи на теблори.

Порутени колиби и мръсни шатри изпълваха всяко място сред този боклук и от тях се заизсипваха десетки деца с вдигнати оръжия. Парцаливите им дрехи бяха отрупани с теблорски талисмани и скалпове. Гледаха твърдо приближаващите се воини, стиснали в ръце брадви с дълги дръжки, двуръчни мечове и алебарди; други заизпъваха лъкове.

С вик на ужас и гняв, Байрот подкара с все сила коня си срещу безмълвните, готови за бой деца.

Изсвистяха стрели.

Конят на Байрот изцвили, залитна и рухна. Байрот падна, мечът му литна във въздуха и се заби в една колиба. Излетяха още стрели.

Карса свърна рязко настрани, чу как една от стрелите изсъска покрай бедрото му и след миг връхлетя върху първите воини от равнината. Кръвният меч посече обкованата с бронз дръжка на брадва — ударът изтръгна оръжието от ръцете на дребния мъж. С лявата си ръка Карса спря друга секира, замахнала към главата на Хавок. Изтръгна я от мъжа, изхвърли я настрана, след това посегна надолу, стисна равнинеца за гърлото, вдигна го във въздуха и продължи напред. Едно стискане и главата клюмна, а тялото се загърчи и запръска пикня. Карса пусна трупа на земята.

Щурмът на Хавок внезапно спря. Конят изцвили, прободен в хълбока, от устата и ноздрите му швирна кръв.

Хавок залитна, олюля се като пиян и краката му се подгънаха.

Карса изкрещя от ярост и скочи от гърба на издъхващия кон. Меч щръкна пред него да го посрещне, но теблорът го отби и скочи върху три деца; чу как изпращяха кости, докато се претъркулваше през тях.

След миг отново беше на крака, кръвният меч посече лицето на един равнинец и отпра обраслата му с черна брада челюст. Някакво острие се заби дълбоко в гърба на Карса и той се завъртя мигновено, замахна с меча си под изпънатите ръце на нападателя, заби го дълбоко в ребрата и посече гръдната кост.