Стивън Ериксън - Дом на вериги

Карса чу зад себе си стъпки и се обърна. Делъм и Байрот идваха с извадени оръжия.

— Кучетата се върнаха изплашени — избоботи Байрот.

— Какво намери, главатарю? — прошепна Делъм.

— Демон — отвърна Карса. — Затиснат за цяла вечност под камъка. Още е жив.

— Форкассала.

— Много истина има в легендите ни, изглежда.

Байрот го подмина и се приближи до плочата. Наведе се към ръката, огледа я, после се изправи и се върна при двамата.

— Форкассала. Демонът на планините — Оня, що търсеше мир.

— Във времената на Войните на духа, когато старите ни богове все още са били млади — рече Делъм. — Какво помниш от това сказание, Карса Орлонг? То е толкова кратко, само накъсани парчетии. Самите стареи признават, че повечето от него е изгубено отдавна, преди да се пробудят Седмината.

— Парчетии — съгласи се Карса. — Войните на духа са били две или три нашествия и не са имали почти нищо общо с Теблор. Чужди богове и демони. Битките им разтърсвали планините, а сетне останала само една сила…

— Икариум се споменава единствено в това сказание — прекъсна го Делъм. — Карса Орлонг, може Т’лан Имасс — споменатите в пещерата на онзи старей — да са участвали във Войните на духа и да са били победителите… а сетне са си отишли и не са се върнали. Може би тъкмо Войните на духа са разбили нашия народ.

Погледът на Байрот остана прикован в плочата. Изведнъж той промълви:

— Демонът трябва да се освободи.

Карса и Делъм се обърнаха към него, онемели от думите му.

— Нищо не казвайте, преди да съм свършил — продължи Байрот. — За Форкассала е казано, че дошъл на мястото на Войните на духа в стремежа си да постигне мир между враждуващите. Това е едно от парчетата на сказанието. Заради този негов стремеж демонът бил унищожен. Това е друго парче. Икариум също се е стремял да спре войната, но пристигнал твърде късно, а победителите са знаели, че не могат да го победят, тъй че не се и опитали. Трето парче. Делъм Торд, думите в пещерата също говореха за Икариум, нали?

— Да, Байрот Гилд. Икариум дал на Теблор законите, осигурили оцеляването ни.

— Все пак, ако са могли, Т’лан Имасс щяха и него да затиснат с камък.

Карса се обърна и пристъпи към плочата. Сиянието й глъхнеше на места, подсказваше, че магията е древна, че силата, вложена в нея, бавно се изчерпва. Стареите на Теблор правеха магия, ала много рядко. След пробуждането на Ликовете чародейството се явяваше като божие благоволение, в границите на съня или транса. Старите легенди разправяха за злокобни магии, правени наяве, за гибелни оръжия, закалени с проклятия, ала Карса подозираше, че всичко това са само измислици, за да се втъкат повече ярки цветове в сказанията. Той се намръщи и каза:

— Не я разбирам тази магия.

Байрот и Делъм застанаха до него. Ръката продължаваше да лежи отпусната, неподвижна.

— Дали демонът може да чува думите ни? — каза Делъм.

— И да може, защо трябва да ни разбира? — изсумтя Байрот. — Ония долу говорят на друга реч. Демоните също трябва да си имат своя.

— Все пак е дошъл да сключва мир…

— Не може да ни чуе — увери ги Карса. — Може само да усеща присъствието на някого… или нещо.

Байрот сви рамене и приклекна до плочата. Посегна, поколеба се, след това опря длан в камъка.

— Нито е горещ, нито студен. Тая магия не е за нас.

— Значи не е за да пази, само да съхрани — предположи Делъм.

— Тримата би трябвало да можем да вдигнем плочата.

Карса го изгледа.

— Какво искаш да пробудиш, Байрот Гилд?

Байрот го погледна и присви очи. После лицето му се отпусна и той се усмихна.

— Носител на мир?

— Няма полза от мир.

— Мир трябва да има между Теблор. Инак никога не ще се обединят.

Карса килна глава да премисли думите на Байрот.

— Тоя демон може да е полудял — измърмори Делъм. — От колко ли време стои затиснат под тоя камък?

— Трима сме — рече Байрот.

— Но този демон е от време, когато сме били надвити, и ако ония Т’лан Имасс са го затиснали, направили са го, защото не са могли да го убият. Байрот Гилд, може да излезе, че тримата сме едно нищо пред това същество.

— Ще сме спечелили благодарността му.

— Треската на лудостта не познава приятели.

Двамата воини погледнаха Карса.

— Не можем да знаем ума на един демон — рече той. — Но едно нещо можем да видим, и то е как все още се стреми да се защити. Тази единствена ръка го е предпазвала от какви ли не зверове. Виждам в това настойчивост, свързана с цел.

— Търпението на безсмъртен. — Байрот кимна. — Виждам същото като теб, Карса Орлонг.