Стивън Ериксън - Среднощни приливи

Соултейкънът Едур закрачи към Силхас Руин.

Посегна към левия си ботуш и извади ецваната със сянка кама. Магията заигра по желязното острие.

Последна стъпка и камата се заби в тялото на Руин.

Тайст Андий се сгърчи, после изрева…

… а легионите на Едур изведнъж връхлетяха върху Андий, втурнаха се от всички страни, за да извършат последното клане за този ден.

Магически вериги се загърчиха около Силхас Руин и той рухна.

Скабандари Кървавото око се наведе над него и промърмори:

— Така е при братята, уви. Един трябва да властва. Двама не могат. Знаеш тази истина. При този голям свят, Силхас Руин, рано или късно между Едур и Андий ще се разрази война. Ще проговори истината за нашата кръв. Ето защо само един ще властва над портала. Само Едур ще преминат. Ще изловим и избием всички Андий, които вече са тук — кой свой поборник ще могат да хвърлят те срещу мене? Те вече все едно са мъртви. И така трябва да бъде. Един народ. Един владетел. — Изправи се. Над равнината отекваха виковете на последните умиращи воини Андий. — Да, не мога да те убия тук и сега — твърде могъщ си за това. Така че ще те отнеса на подходящо място, за да те оставя на корените, пръстта и камъка на изтерзания дом…

Отново прие облика си на дракон. Огромният ноктест крак се стегна около неподвижния Силхас Руин и Скабандари Кървавото око се извиси в небето с тътена на пляскащите си криле.

Кулата бе на по-малко от сто левги на юг; само ниската й разнебитена стена, ограждаща двора, издаваше, че не е джагътска постройка, че се е издигнала близо до трите кули на Джагът самоволно, в ответ на някакъв закон, неведом както за богове, така и за смъртни. Издигнала се… за да дочака идването на онези, които щеше да държи във вечния си плен. Същества на гибелна мощ.

Същества като соултейкъна Тайст Андий Силхас Руин, третият и последен от трите чеда на Майката Тъма.

Премахнатият от пътя на Скабандари Кървавото око негов последен достоен противник сред рода на Тайст.

Трите чеда на Майката Тъма.

Три имена…

„Андарист, чиято мощ така отдавна бе надвита от скръб, която така и не можа да изцери. Без да проумее, че ръката, донесла тази скръб, бе моята…“

„Аномандарис Ирейк, който скъса и с майка си, и с рода си. И изчезна, преди да съм успял да се справя с него. Изчезна, може би за да не го види никой никога вече.“

„А сега и Силхас Руин, който много скоро ще познае вечния затвор на Азата.“

Скабандари Кървавото око беше доволен. За своя народ. За себе си. Той щеше да покори този свят. Само първите заселници Андий можеха да се опълчат срещу правото му.

„Поборник на Тайст Андий в това селение? Не мога да се сетя за никой… никой с достатъчно мощ, че да застане срещу мен…“

Не му хрумна да помисли къде може да е заминал единият от трите сина на Майката Тъма.

Но дори това не бе най-голямата му грешка…

На един леден бряг далече на север самотният Джагът започна да втъкава магията на Омтоуз Феллак. Станал бе свидетел на опустошението, нанесено от двамата соултейкън Елейнт и подчинените им армии. Нищожно бе съчувствието му към К’Чаин Че’Малле. Те бездруго гинеха по милиарди причини и ни една от тях не засягаше особено Джагът. Нито го притесняваха натрапниците. Отдавна бе изгубил способността си да се притеснява. Наред със страха. И с удивлението, трябваше да се признае.

Усети измяната веднага щом се появи, далечния изблик на магия и пролятата кръв на асцендент. И двата дракона вече бяха един.

Нищо изненадващо.

А после, скоро след това, докато отдъхваше между сплитовете на своя ритуал, усети, че някой се приближава към него отзад. Древен бог, дошъл в ответ на жестокия разлом, разкъсан между селенията. Както се очакваше. Ала все пак… кой бог? К’рул? Драконъс? Сестрата на Студените нощи? Оссерк? Килмандарос? Секул Лат? Въпреки добре усвоеното безразличие любопитството най-сетне го принуди да се обърне и да погледне новодошлия.

„Ах, неочаквано… но интересно.“

Маел, Древният Господар на моретата, беше широк и трътлест, с тъмносиня кожа, преливаща в бледозлатисто по гърлото и оголения корем. Меката руса коса висеше невързана от широкото и плоско теме. А в кехлибарените очи на Маел искреше гняв.

— Кой ритуал призоваваш в отговор на това, Готос? — изхриптя Маел.

Джагътът се намръщи.

— Оплескаха всичко с мръсотия. Искам да я изчистя.

— Лед — изсумтя Древният бог. — Джагътският отговор на всичко.

— А какъв щеше да е твоят, Маел? Потоп… или потоп?