Анри Шариер - Пеперудата

На левия си глезен шаманът имаше голяма колкото двуфранкова монета язва, накацана от мушички. От време на време ги пропъждаше, а щом станеха прекалено нахални, насипваше върху раната пепел. И така, шаманът ме хареса. За да ме отпрати, ми даваше дървен нож, по-малък от онзи, с който ме викаше при себе си. По-късно Лали ми обясни, че ако аз на свой ред искам да го навестя, трябва да му изпратя малкия нож и ако той е склонен да ме приеме, ще ми върне големия. Преди да си тръгна, успях да забележа колко набръчкани са хилавото лице и шията на престарелия индианец. В кухата му уста бяха останали едва пет предни зъба — три отдолу и два отгоре. Очите му — продълговати като на всички останали, имаха толкова провиснали клепачи, че когато ги затвореше, на тяхно място се появяваха две топки от кожа. Нито мигли, нито вежди — за сметка на това редките му, но съвсем черни коси падаха добре подравнени чак до раменете. Носеше по тукашния обичай бретон на височината на веждите.

Тръгнах си, ужасно притеснен от голия ми задник. Чувствах се смешен. Но в края на краищата това е то бягството! С индианците човек не биваше да се шегува, пък и си струваше да понеса няколко неудобства, за да бъда на свобода. Когато Лали ме видя по набедреника, прихна така, че лъснаха всичките й зъби — красиви като перлите, които ловеше. Огледа гривната и змийските гащи, а после ме помириса, за да провери дали съм бил опушен с онзи дим. Между другото нюхът на индианците е много силно развит.

Започнах да привиквам към новия си бит и забелязах, че не трябва дълго да се застоявам тук, защото може така да ми хареса, че да не искам никога повече да си тръгна. Лали непрекъснато ме наблюдаваше, искаше й се да взема по-активно участие в живота на комуната. След като ме видя да ходя за риба и разбра, че умея да греба много добре и се справям без проблеми с малкото и леко кану, бързо изрази желание да ходим заедно за перли. Само че на мен това не ми влизаше в сметките. Лали беше най-добрата гмуркиня в селцето — нейната лодка винаги докарваше най-много и най-едри — значи уловени в най-дълбоките води — миди. Знаех също така, че момчето, което караше нейната лодка, беше брат на вожда. Ако аз тръгнех да водя Лали в морето, щях да й причиня неприятности — значи трябваше да откажа. Всеки път, когато Лали ме виждаше замислен, хукваше да търси сестра си, която щастливо дотичваше и нахълтваше вкъщи през моята врата. Това явно означаваше нещо. Примерно казано, ако идваха заедно, щом стигнеха до голямата врата срещу морето, двете се разделяха, Лали заобикаляше и влизаше през своята си врата, а малката Зорайма — през моята. Зорайма имаше съвсем дребни цици — почти като мандаринки и къси коси, подстригани на черта на височината на брадичката. Бретонът й покриваше веждите и стигаше почти до клепачите. Всеки път, когато сестра й я повикваше, двете заедно се изкъпваха, махаха си набедрениците и ги окачваха на хамака. После малката винаги си тръгваше много огорчена, че не съм я поискал. Онзи ден тримата бяхме легнали на хамака — Лали беше по средата, но внезапно стана и ме остави притиснат до голото тяло на сестра си.

Индианецът, с когото Лали ходеше на лов, си поряза коляното много надълбоко. Мъжете го занесоха до колибата на шамана, откъдето се върна гипсиран с някаква бяла глина. Така че на следващата утрин трябваше аз да изведа Лали в морето. Пуснахме лодката във водата без проблеми и потеглихме. Навлязохме малко по-навътре от обикновено. Тя светеше от радост, ме сме заедно в кануто. Преди да се гмурне, се намаза цялата с олио. Надолу в черните дълбини водата сигурно беше дяволски студена. Три акулови перки се замотаха около нас — посочих й ги, но тя не им обърна никакво внимание. Беше десет сутринта, слънцето блестеше. Омотала торбичката около лявата си ръка, с добре прикрепен за кръста калъф за ножа, Лали се гмуркаше, без да се отблъсва с крака от кануто, както би направил всеки друг. С невероятна бързина тя изчезваше в тъмнината на дълбокото. Явно първото й гмуркане беше за разузнаване, защото донесе малко миди в торбичката си. Тогава ми хрумна нещо. В лодката се търкаляше навит на голямо кълбо кожен ремък. Завързах здраво торбичката с него, върнах я на Лали и започнах да развивам кълбото, което тя повлече със себе си надолу. Тя, изглежда, схвана мисълта ми, защото изплува след доста време без торбичката. Хвана се за лодката, за да си почине от дългия престой под водата, и ми направи знак да издърпам товара. Започнах да навивам обратно ремъка, но в един момент зацепи — сигурно се беше закачил в някой корал. Лали се гмурна да го освободи, аз измъкнах напълнената до средата торбичка и я изсипах в кануто. Тази сутрин само с осем гмуркания на по петнадесетина метра дълбочина напълнихме лодката почти догоре. Когато и Лали се качи, водата стигна само на два пръста от ръба й. Толкова се бяхме натоварили с миди, че имаше опасност да потънем, ако сложим и котвата при нас. Затова завързахме въжето на котвата за едно от веслата и го оставихме да плува на повърхността, докато се върнем да си я приберем. Стигнахме до сушата без затруднения.