Анри Шариер - Пеперудата

— И какво стана после, Папийон? Какво се случи с вас, след като напуснахте индианците, ловци на перли?…

— Прекарвах всичките си следобеди заедно с тези прекрасни хора.

— Идвайте да ме виждате редовно, Папийон — покани ме жената на доктора. — Искам да си говорим и да ми разказвате всичко, което ви се е случвало.

Ден след ден прекарвах по няколко часа заедно със семейството, а понякога и само с жената. Те мислеха, че като ме карат да им разказвам за миналото си, ми помагат напълно да се уравновеся. Реших да помоля доктора да ме изпрати на Дяволския.

Речено-сторено. Предстоеше ми да замина на следващия ден. Докторът и жена му знаеха защо искам да ида там. Бяха толкова внимателни с мен, че не исках да ги лъжа:

— Не издържам повече в каторгата, докторе. Изпрати ме на Дяволския, за да мога или да избягам, или да пукна, но веднъж завинаги да приключа с това.

— Разбирам те, Папийон. Тази потисническа система ме отвращава, тя цялата е загнила. Затова сбогом и наслука!

Това е най-малкият от трите Острова на спасението. По на север от останалите, той е и най-пряко изложен на вятъра и вълните. Опасан е от тясна брегова ивица, към която се спуска стръмен склон. Горе има плато и върху него са разположени кабинката на постовите и помещението за каторжниците — около дузина човека. По принцип на Дяволския остров не се изпращат криминални, а само политически затворници или заточеници.

Те живеят в малки къщички със сламени покриви. В понеделник им раздават припаси за цялата седмица. Само хляба си получават всекидневно. Около тридесет души са. Като санитар тук служи доктор Леже, който навремето бе изтровил цялото си семейство в Лион или някъде наоколо. Политическите не си месят капите с криминалните и понякога пишат до Кайен, за да се жалват от този или онзи каторжник. В подобни случаи каторжника го прибират и го връщат на Роаял.

Роаял е свързан с Дяволския посредством телеграфическа връзка, тъй като морето между двата острова често пъти е толкова бурно, че черупката от Роаял не може да преплува разстоянието и да акостира на подобието на циментов кей.

Главният надзирател в лагера (тук надзирателите са само трима) се нарича Сантори. Това е един едър и мръсен дангалак, който често носи осемдневна брада.

— Папийон, надявам се, че ще се държите добре на Дяволския остров. Не се ебавайте с мен и ще ви оставя на мира. Качете се сега в лагера и там ще си поговорим.

В помещението имаше шестима каторжници. Двама китайци, двама негри, един от Бордо и един от Лил. Първият от китайците ме познаваше добре — срещали се бяхме в Сен Лоран, където срещу него се водеше следствие с обвинение за убийство. Идваше от Индокитай и беше сред оцелелите от бунта в каторгата Пуло Кондор.

По професия бе пират. Навремето бе нападал джонки, а понякога му се бе случвало да избива целия екипаж, барабар с пътниците. Макар и изключително опасен, той умееше да се погажда с околните, да печели доверието и симпатията им.

— Как си, Папийон?

— А ти, Чанг?

— Криво-ляво. Тук сме добре. Ти ядеш с мен. Ти лягаш там, до мен. Аз готви два пъти на ден. Ти ловиш риби. Тук много риби.

В това време пристигна Сантори.

— А, вие успяхте ли да се настаните? Утре сутринта ще идете заедно с Чанг да нахраните прасетата. Той ще носи кокосовите орехи, а вие ще ги разцепвате на две с брадвата. Омекналите ще ги отделяте настрана за малките прасенца, на които още не са им поникнали зъбки. Следобед в четири повтаряте операцията. С изключение на тези два часа единия — сутрин, а другия — следобед — сте напълно свободни да правите каквото си искате на острова. Всеки, който се занимава с риболов, трябва да носи в края на деня по едно кило риба или раци на готвача ми. Така всички ще сме доволни. Устройва ли ви това?

— Да, господин Сантори.

— Знам, че по душа си беглец, но тъй като оттук е невъзможно да се чупиш, няма да ти вгорчавам живота. Нощем ви заключваме, но знам, че въпреки това някои успяват да се измъкнат. Внимавай с политическите. На всичките им хлопа дъската. Ако се доближиш до къщата им, мислят, че си дошъл да крадеш кокошки или яйца. Може да те убият или наранят, защото те те виждат, а ти тях не.

След като натъпках гушите на повече от двеста прасета, тръгнах да обикалям из острова заедно с Чанг, който го познаваше изтънко. Вървяхме по пътеката, обграждаща острова покрай морето, когато пред нас изникна старец с дълга бяла брада. Това бе един журналист от Нова Каледония, който по време на войната от 1914 година бе писал срещу французите в полза на германците. По-нататък срещнах и мръсника, наредил разстрела на Едит Кавел — английската или белгийска милосърдна сестра, която през 1917 г. бе спасила живота на няколко английски летци. Отблъскващата личност — мазна и тлъста — размахваше тояга и млатеше по една огромна змиорка, по-дълга от метър и петдесет и дебела колкото бедрото ми.