Рене Госини - Малкият Никола

Когато се обръща към някого на „вие“, значи е ядосана; аз продължих да плача, учителката дойде, видя фотоапарата, взе ми го и каза, че ми пише двойка.

— Стана тя — обади се Алсест, а учителката писа двойка и на него и му каза да спре да яде в час.

Мен чак ме досмеша — вярно, че Алсест яде непрекъснато.

— Аз мога да повторя това, което казахте, госпожице — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, и часът продължи.

Когато би звънецът за междучасието, учителката ме накара да остана и ми каза:

— Виж сега, Никола, не искам да те огорчавам, наистина си получил хубав подарък. Ако ми обещаеш да бъдеш послушен, да не се разсейваш в час и да се учиш добре, няма да ти пиша двойката и ще ти върна фотоапарата.

Аз обещах с всички сили, учителката ми върна апарата и ми каза да отида при другарчетата си на двора. Не, наистина, тая учителка е готина, готина, та не се трае! Щом слязох на двора, приятелчетата ме наобиколиха.

— Не очаквахме да те видим — каза Алсест, който ядеше хлебче, намазано с масло.

— Че и апарата ти е върнала! — рече Жоашен.

— Да — казах аз, — сега ще правим снимки, я се наредете! Приятелчетата се скупчиха насреща ми, даже и Анян дойде.

Гадното беше, че според упътването трябваше да съм на четири крачки от тях, а краката ми са още къси. Затова Мексан извървя крачките вместо мен — той има много дълги крака с изпъкнали мръсни колена, а после застана при другите.

Погледнах през прозорчето дали се виждат всички. Не можах да хвана главата на Йодес, понеже е много висок, а отдясно режех Анян през средата. Жалко само, дето сандвичът закриваше лицето на Алсест, обаче той просто отказа да спре да яде. Всички се ухилиха и — щрак — снимах ги! Снимката ще бъде жестока!

— Не ти е лош апаратът — рече Йодес.

— Ами! — каза Жофроа. — На мен татко ми купи много по-хубав, има си светкавица!

Всички изпокапахме от смях — така де, Жофроа не се знае какво приказва.

— И как изглежда тая светкавица? — попитах аз.

— Ами нещо като лампа, прави „бух“ като ракета и можеш да снимаш през нощта — отвърна Жофроа.

— А пък ти си един лъжец! — рекох аз.

— Ще ти бия един шамар — каза ми Жофроа.

— Никола, ако искаш, аз мога да ти подържа фотоапарата — предложи Алсест. Тогава аз му дадох апарата, като му казах да внимава — не ми беше приятно, понеже целите му пръсти бяха в масло и се тревожех да не му се изплъзне.

Започнахме да се бием, а Бульона — той ни е възпитател, ама всъщност не се казва така — пристигна тичешком и ни разтърва.

— Какво става пак? — попита той.

— Ами Никола се бие с Жофроа — обясни Алсест, — понеже фотоапаратът му си няма ракета за през нощта.

— Не говорете с пълна уста — каза Бульона, — и въобще за какъв фотоапарат става дума?

Тогава Алсест му даде апарата, а Бульона заяви, че изпитва желание да го прибере.

— О, недейте, гос’дине! Моля ви се, недейте! — извиках аз.

— Добре — каза Бульона, — оставям ви го, само че ме погледнете хубаво в очите. Бъдете послушен и не се бийте повече, ясно ли е?

Аз казах, че ми е ясно и попитах дали може да го снимам. Бульона май много се изненада.

— Искате да ме имате на снимка? — попита той.

— О, да, гос’дине! — отвърнах аз и Бульона се засмя, а като се засмее, изглежда добричък.

— Хе-хе — рече той, — хе-хе! Добре де, ама побързай, че трябва да ударя звънеца за края на междучасието.

После Бульона застана мирно насред двора, като си пъхна едната ръка в джоба, а другата си сложи на корема. Единият му крак беше малко по-напред и гледаше надалеко. Мексан ми изброи четири крачки, погледнах Бульона през прозорчето, беше адски смешен. Щрак! Направих снимката и той отиде да бие звънеца.

Вечерта, когато татко се върна от работа у дома, аз му казах, че искам да ги снимам с мама.

— Слушай, Никола — каза ми татко, — уморен съм, прибери този апарат и ме остави да си прочета вестника.

— Ама че си груб — рече му мама, — защо не зарадваш детето? За него тези снимки ще бъдат чудесни спомени.

Татко въздъхна дълбоко, застана до мама и аз изщраках последните шест снимки от лентата. Мама ме целуна и ми каза, че съм нейният сладък фотограф.

На другия ден татко взе лентата — каза, че трябва да я проявят. Наложи се да чакам сума ти дни, за да излязат снимките, а аз просто нямах търпение. Обаче вчера вечерта татко ги донесе.

— Не са лоши — каза татко, — особено тия от училище с другарчетата ти и този тук, с мустаците… Тези, дето ги направи вкъщи а малко тъмни, обаче са най-забавни!