Рене Госини - Малкият Никола

— Бием се — казах аз, — защото тях ги е страх да играят футбол с нас!

— Нас ли ни е страх? Нас? Страх? — развика се едрият с многото зъби.

— Хубаво де — рече татко, — ако не ви е страх, защо не играете?

— Защото тях не ги бива, ето защо — каза тъпият шишко.

— Нас ли не ни бива? — обадих се аз. — С такива нападатели като Мексан, мен и Жофроа? Разправяш смехории.

— Жофроа ли? — рече татко. — Аз го виждам по-скоро като защитник, май не е от бързите.

— Момент — каза Жофроа, — аз имам обувки и съм най-добре облечен, тъй че…

— А кой е вратар? — попита татко.

Обяснихме му как са разпределени задачите в отбора и татко каза, че не било зле, обаче трябвало да тренираме, той щял да ни покаже — навремето за малко не станал международен играч (бил дясно крило в отбора на благотворителното дружество „Шантеклер“). И щял да стане, ама се оженил. Това не го знаех; моят татко е страхотен.

— Е — обърна се татко към ония от другото училище, — готови ли сте да играете срещу моя отбор другата неделя? Аз ще бъда съдия.

— Въобще не са готови, те са мухльовци — извика Мексан.

— Ще прощаваш, ама не сме мухльовци — отвърна оня с червената коса, — значи разбираме се за неделя. В три часа… Ще ви побъркаме!

И си отидоха.

Татко остана с нас и започна да ни тренира. Взе топката и вкара гол на Алсест. После застана на вратата на мястото на Алсест и Алсест му вкара гол. След това татко ни показа как да правим пасове. Подаде топката и каза: „Ти си, Клотер! Дай пас!“ Топката улучи Анян, очилата му паднаха и той се разплака. После пристигна мама.

— Ама какво правиш тук? — обърна се тя към татко. — Пратих те да доведеш детето, а теб те няма никакъв и вечерята изстива!

Татко стана целият червен, хвана ме за ръката и каза:

— Е, Никола, да се прибираме! Всички приятелчета извикаха:

— В неделя — пак! Ура за таткото на Никола!

На масата мама непрекъснато се смееше, а като искаше татко да й подаде солта, каза:

— Дай един пас, майсторе!

Майките нищо не разбират от спорт, но няма значение: другата неделя ще стане страшно!

1. Вчера следобед на терена на запустелия двор се състоя приятелска среща между футболния отбор на друго училище и отбор, чийто треньор е бащата на Никола. Ето състава на последния: вратар — Алсест; защитници — Йодес и Клотер; полузащитници — Жоашен, Рюфюс, Анян; десен инсайд — Никола; център-нападател — Жофроа; ляво крило — Мексан. Съдия бе бащата на Никола.

2. Както забелязахте, дясно крило и ляв инсайд липсваха. Недостигът от играчи принуди бащата на Никола да възприеме тактика (установена през време на последната тренировка), която можем да определим като контранападателна. Никола, напомнящ с бойкия си темперамент известния Фонтен, и Мексан, напомнящ с усета и уменията си на разпределител национала Пиантони, трябваше да изработват ата-ките на Жофроа, който не напомня никого с качествата си, но притежава цялостна екипировка — съществено предимство за център-нападател.

3. Мачът започна в около 15 часа и 40 минути. Още в първата минута настъпи меле пред вратата и лявото крило отправи такъв мощен шут, че Алсест се хвърли отчаяно, за да избегне полетялата към него топка. Голът обаче не бе зачетен — съдията се сети, че капитаните не са се ръкували.

4. В петата минута, докато играта се водеше в средата на терена, едно куче изяде закуската на Алсест въпреки трислойната и овързана с три връвчици опаковка (на закуската, не на Алсест). Това разколеба духа на вратаря (а знаем колко важен е духът за един вратар) и той пропусна първи гол в седмата минута…

5. …и втори гол в осмата… В деветата минута капитанът на отбора Йодес посъветва Алсест да играе ляво крило, а Мексан го замени на вратата. (Според нас това бе грешка, по темперамент Алсест е по-подходящ за настъпателен полузащитник, отколкото за нападател.)

6. В четиринадесетата минута на терена плисна такъв дъжд, че повечето играчи изтичаха да се скрият и само Никола остана да играе срещу футболист от противниковия отбор. През този период не бяха отбелязани голове.

7. През двадесетата минута Жофроа от позицията на десен полузащитник или на ляв инсайд (има ли значение) изпратитопката напосоки с мощен шут.

8. В същата двадесета минута г-н Шапо отиваше на посещение при болната си от грип баба.

9. Той загуби равновесие от удара и влезе в двора на семейство Шадфо, с които не си говореше от двадесетгодини.

10. След като се появи на терена по път, който едва ли бе познат на някой друг, той завзе топката тъкмо когато играта трябваше да бъде възобновена.