Рене Госини - Малкият Никола

— обади се Рюфюс и двамата се сбиха.

— Мога да подбера задачи — предложи Анян, — а читателите ще ни изпращат отговорите. И ще им пишем оценки.

Всички изпокапахме от смях; тогава Анян се разплака, каза, че сме лоши, че все му се подиграваме, че ще ни обади на учителката и ще ни накажат, че няма да говори вече с нас и така ни се пада.

Жоашен и Рюфюс се биеха, Анян плачеше и едва се чувахме: мъчно се прави вестник с приятелчетата!

— А като отпечатаме вестника — попита Йодес, — какво ще го правим?

— Хайде и ти сега! — каза Мексан. — Ще го продаваме! Вестниците са за това: продаваш ги, забогатяваш и си купуваш, каквото си искаш.

— На кого ще го продаваме? — попитах аз.

— Ами на разни хора по улицата — рече Алсест. — Тичаш, викаш „извънредно издание“ и всичко живо ти дава пари.

— Само че вестникът ще е само един — каза Клотер. — Няма как да вземем пари от всичко живо.

— Ами ще го продам по-скъпо — рече Алсест.

— Защо пък ти? Аз ще го продам — заяви Клотер. — И без това пръстите ти са винаги мазни, ще изцапаш вестника и никой няма да иска да го купи.

— Ей сега ще видиш мазни ли ми са ръцете — каза Алсест и се пресегна и с двете към лицето на Клотер.

Това ме учуди, понеже обикновено Алсест мрази да се бие през междучасието — разсейва се и не успява да се наяде. Този път обаче Алсест доста се беше ядосал, така че Рюфюс и Жоашен се поотместиха, да могат и Алсест и Клотер да се бият. А ръцете на Алсест наистина са мазни. Винаги е хлъзгав, като се ръкуваш с него.

— Е, хубаво, разбрахме се — рече Мексан, — значи аз ще бъда директор на вестника. — Я, откъде накъде? — попита Йодес.

— Ами че печатницата е моя! — каза Мексан.

— По-полека — викна Рюфюс, като дойде при нас. — Аз се сетих да правим вестник, аз ще бъда директор!

— Ей — обади се Жоашен, — бива ли да ме зарязваш така? Нали се биехме? И това ми било приятел!

— Стига ти толкова — каза Рюфюс, на когото му течеше кръв от носа, — победен си.

— Я не ме разсмивай — отвърна Жоашен, който беше целият издран, и двамата отново започнаха да се бият до Алсест и Клотер.

— Я кажи пак — мазен ли съм? — крещеше Алсест.

— Мазен си! Мазен! Мазен! — крещеше Клотер.

— Мексан — каза Йодес, — ако не искаш да те цапардосам по носа, трябва да признаеш, че директорът съм аз.

— Да не мислиш, че ме е страх от теб? — попита Мексан.

Според мен точно така си беше. Докато говореше, Мексан полекичка отстъпваше назад; внезапно Йодес го блъсна и печатницата падна, а буквите се разпиляха. Мексан се зачерви цял и се нахвърли върху Йодес. Аз се опитах да събера буквите, обаче Мексан ме настъпи по ръката. Изчаках Йодес да ми остави малко място и лепнах един шамар на Мексан, а след това пристигна Бульона (той е нашият възпитател, ама всъщност не се казва така) и ни раздели. Хич не беше весело, защото ни взе печатницата, каза, че всички сме хулигани, наказа ни да останем в училище след часовете, отиде да удари звънеца и след това отнесе Анян в амбулаторията, понеже му беше станало лошо. Не му е леко на Бульона!

Няма да правим вестник. Бульона отказа да ни върне печатницата, преди да е дошла лятната ваканция. Здраве да е! И без това — какво ли щяхме да съобщаваме във вестника.

Нали при нас никога нищо особено не се случва.

Тъкмо се канех да вървя на училище и раздавачът донесе пакет за мен. Беше подарък от баба: фотоапарат! Моята баба е най-добрата баба на света!

— И майка ти ги измисля едни — рече татко на мама. — Кой подарява такова нещо на дете.

Мама се ядоса, каза, че татко никога не одобрява това, което прави майка й (значи — баба), че не бива да се говори така пред детето, че подаръкът е чудесен — аз пък попитах може ли да взема апарата в училище и мама разреши, само да внимавам и да не щурея с него, за да не ми го вземат. Татко сви рамене, после прегледа упътването заедно с мен и ми показа кое как работи. Беше съвсем лесно.

В клас показах фотоапарата на Алсест, който седи до мен, и му обясних, че през междучасието ще направим сума ти снимки. Тогава Алсест се обърна и съобщи на Йодес и на Рюфюс, които седят зад нас. Те предадоха на Жофроа, който прати бележка на Мексан, а той я прехвърли и на Жоашен, който събуди Клотер, и учителката каза:

— Никола, повторете това, което казах.

Аз станах и се разплаках, защото не знаех какво е говорила учителката. Вместо да я слушам, зяпах Алсест през прозорчето на апарата.

— Какво криете под чина? — попита учителката.