Рене Госини - Малкият Никола

— Имам си часовник! — казах му аз и си вдигнах ръката току пред парчето кифла, което стърчеше от устата му.

Алсест изкриви очи, преглътна и каза:

— Гот, бе!

— Точен е, има си стрелка за варене на яйца и свети през нощта — обясних аз.

— А отвътре как изглежда? — попита ме Алсест. Не ми беше хрумнало да надникна вътре.

— Чакай — каза Алсест и изтича в къщата. Излезе отново с друга кифла и с ножче.

— Дай си часовника — каза ми Алсест, — ще го отворя с ножчето. Знам как, отварял съм часовника на татко.

Дадох часовника на Алсест и той се зае да го ръчка с ножчето. Аз се изплаших да не го счупи и му казах:

— Върни си ми часовника.

Алсест обаче не искаше, беше изплезил език и се напрягаше да отвори часовника; аз понечих да си го взема със сила, ножчето се плъзна по пръста на Алсест, Алсест извика, часовникът се отвори и падна на земята в девет часа и десет минути. Още си беше девет и десет, когато се прибрах у дома, плачейки. Часовникът вече не работеше. Мама ме прегърна и ми каза, че татко ще оправи всичко. Когато татко си дойде за обед, мама му даде часовника.

Татко завъртя винтчето за навиване, погледна мама, погледна часовника, погледна и мен и накрая ми каза:

— Слушай, Никола, този часовник вече не може да се поправи. Обаче нищо не ти пречи да си играеш с него, тъкмо напротив — така вече няма нужда да го пазиш, а и пак си стои красиво на ръката ти.

Изглеждаше толкова доволен, мама също изглеждаше толкова доволна, че нямаше как и аз да не съм доволен.

Сега часовникът ми показва винаги четири: хубав час, тъкмо за ядене на шоколадови пасти, освен това цифрите продължават да си светят през нощта, Страхотен подарък ми направи баба!

През междучасието Мексан ни показа подарък от кръстницата си: печатница. Това е кутия със сума ти гумени букви, те се наместват в една щипка и човек може да нареди така която дума си поиска. После това нещо се натиска върху мастилен тампон — също като онези в пощата, после върху хартия и думите излизат печатни, също като във вестника, дето го чете татко и все се кара, понеже мама му измъква страниците с роклите, рекламите и съветите за готвене. Адски щура е тая печатница на Мексан!

Мексан ни показа какво е направил досега с печатницата. Извади от джоба си три листчета, а на тях сума ти пъти и във всички посоки беше написано „Мексан“.

— Много по-красиво е отколкото на ръка — каза Мексан и наистина си беше така.

— Ей, момчета — обади се Рюфюс, — я да направим вестник, а?

Идеята беше адски щура и всички се навихме, дори Анян, който е любимец на учителката и обикновено не играе с нас през междучасията, а си преговаря уроците. Той Анян си е луд!

— Ами как ще наречем вестника? — попитах аз.

Тоя път работата се запъна. Едни искаха да го наречем „Страшни“, други — „Победител“, трети — „Великолепни“ или „Безстрашни“. Мексан настояваше да го кръстим „Мексан“ и се обиди, когато Алсест заяви, че това име било тъпо и той предпочитал вестникът да се нарича „Вълшебна“ като месарницата до тях. Решихме да измислим заглавието по-нататък.

— А какво ще има във вестника? — попита Клотер.

— Ами същите неща като в истинските вестници — каза Жофроа. — Разни там новини, снимки, картинки, разказчета за крадци и убити и курсовете на Борсата.

Ние си нямахме представа какви са тия курсове на Борсата. Жофроа пък ни обясни, че били едни ситни цифрички и татко му се интересувал най-много от тях. Ама на Жофроа не бива много да му се вярва: той е ужасен лъжец и не се знае какво приказва.

— Снимките няма как да ги печатам — рече Мексан. — Печатницата ми е само с букви.

— Можем обаче да слагаме картинки — предложих аз. — Аз знам как се рисува замък с хора, които го нападат, дирижабли и самолети, които хвърлят бомби.

— Аз пък рисувам карти на Франция с всичките департаменти — каза Анян.

— А аз веднъж нарисувах мама как си слага ролки на косата — обади се Клотер, — обаче мама ми скъса рисунката. Иначе татко си умря от смях, като я видя.

— Много хубаво — заяви Мексан, — само че ако задръстите всичко с вашите тъпи драсканици, няма да има място да отпечатаме нещо интересно във вестника.

Аз попитах Мексан дали иска да му бия един шамар, обаче Жоашен каза, че Мексан е прав — той например имал едно съчинение за пролетта, за което получил оценка „добър“, било гот да го отпечатаме, в него се говорело за цветя и за птичета, които чуруликат.

— А бе ти да не смяташ, че ще хабим буквите да печатаме твоето чуруликане?