Кен Годард - Двойно прикритие

— Не разпознах лодката, но според мен със сигурност прилича на проклетото паче ченге.

Ръстман кимна.

„Проклетото паче ченге“ беше неофициалното прозвище на специален агент Уилбър Богс — единственият надзирател от американската Агенция за охрана на околната среда, назначен в тази красива местност на Южен Орегон. И от гледната точка на Ръстман — единствената пречка за безпрепятственото ловуване на водни птици в семейния му резерват.

— Насам ли се е насочил? — Когато зададе въпроса, той прозвуча глупаво дори и за самия Ръстман. Богс беше упорит и твърдоглав и знаеше точното местоположение на двете ловни прикрития за високопоставени личности на Ръстман. Разбира се, че беше се насочил към тях. Защо иначе един федерален агент ще работи през уикенда и ще влиза незаконно в частна собственост, освен да обезпокои Ръстман и неговите важни клиенти?

„Проклет натрапчив кучи син — изруга тихо подполковникът.

— Защо и ти нямаш цена както всеки друг?“ — От сутринта се навърта близо до брега с въдица. Може просто да лови риба, но се държи, сякаш чака за нещо или някого.

Непрекъснато се озърта наоколо с бинокъл и не поглежда към плувката на въдицата си — докладва гласът в слушалката на Ръстман. — След това изведнъж си тръгна, но изглежда, възнамеряваше да заобиколи и да влезе в заградената местност от юг. Мисля, че ще мине малко време, преди да успее да се добере до нас. Изглежда, винтът му се е замотал много здраво в мрежата, а вероятно си е ударил и главата доста лошо. Иска ми се да сме сигурни, че ще остане там за малко.

Устните на подполковник Джон Ръстман се извиха в крива усмивка на задоволство от успеха на предпазните допълнения към охранителната му система. Преди два дни той нае няколко местни младежи да излязат през нощта и да опънат хиляда метра избеляваща до невидимост от слънцето полиестерна мрежа на десетина сантиметра под водата по външния граничен кръг на резервата.

Ръстман проектира системата, така че най-малко три метра от мрежата да се увие здраво около винта преди едно или повече дебели конопени въжета да я придърпат силно и да потрошат всичко винта, мотора, лодката и пътниците. И от това, което чуваше, тя работеше перфектно. Ако всичко вървеше по план, това би отнело на специален агент Уилбър Богс най-малко един час да пререже мрежата и въжето, което здраво се е омотало около винта му.

Достатъчно време, за да успее конгресменът Смолсрийд да напусне местността и да се настани в малката хижа. Не беше необходимо да усложняват нещата в този момент. Въобще не трябваше да ги усложняват.

— Кой е? — Гласът на надзирателя прекъсна мислите на Ръстман.

— Отново проклетото паче ченге. — Ръстман не положи усилия да скрие отвращението в гласа си.

— Майната му! — Елиот изруга и бързо прилепи бинокъла до очите си, за да разгледа внимателно отдалечения бряг на четвърта позиция. — Ще се избавим ли някога от този човек?

Усмивката на Ръстман остана непроменена, обаче в очите му блеснаха ледени искри.

— Подполковник, искате ли да се уверим, че ще остане на мястото си? — повтори настойчиво гласът в слушалката.

Ръстман продължително се взря в надзирателя с невъзмутим безизразен поглед, преди накрая да отговори:

— Не, остави го. Само не сваляй очи от него и ми съобщи, когато се измъкне от капана. Веднага изпрати лодките да ни вземат — заповяда Ръстман приглушено. След това той се обърна към надзирателя:

— Лу, нека малко да поразчистим тук.

— Да, сър — потвърди Елиот, обезпокоен от тихия отговор на Ръстман.

— Мразя да бъда носител на лоши вести, приятели — помоли подполковникът за извинение, като пое заредената пушка от ръцете на Смолсрийд, — но изглежда, ще трябва да прекратим за тази сутрин.

— Има ли проблем?

Ръстман сви рамене.

— Не е нещо сериозно, конгресмене. Само един федерален надзирател, който си пъха носа в частната ми собственост, където няма никаква работа.

Смолсрийд тъжно се взря в новопристигащото ято, което неочаквано се появи ниско над далечния бряг, обрасъл с тръстика и хвощ, но трите малки скутера бързо го разпръснаха.

— Спомням си, каза ми, че всичко е под контрол, Саймън? — ядосано обвини той завеждащия канцеларията му.

— Мислех си, че е така, сър — призна си Саймън Уотли. — Незабавно ще го проуча, когато се върнем в офиса.

— Високо ценя желанието ви да помогнете, конгресмене — заяви Ръстман сериозно. — Наистина вече се уморих група главорези със значки да се отнасят към мен като към криминален престъпник и да имат нахалството да се наричат служители на закона. Аз съм религиозен, посещаващ църквата патриот, който гласува и си плаща данъците като всеки друг благопристоен жител на тази земя. Изцяло съм за спазването на закона. Вие го знаете. Но онези младежи престанаха да играят по правилата. Някой трябва да ги обуздае.