Кен Годард - Двойно прикритие

Но забавянето, което се дължеше на застопорения предпазител, даде шанс на осмата патица да се отдалечи на около петнадесет метра от прикритието, преди белокосият конгресмен да я улучи с последните си два изстрела — доста надалеко, намалявайки едновременно и силата, и скоростта на оловните сачми.

Смолсрийд забеляза малкия облак от пера, разпръсващ се зад птицата, и се усмихна. Но удоволствието му се смени с болезнен отказ да повярва, че ранената птица остана във въздуха — отчаяно крякайки и с размахани криле, тя се опитваше да достигне тръстиките на отдалечения западен бряг.

Джон Ръстман, четвърто поколение собственик и управител на този частен ловен резерват, запасен подполковник в американската армия и член на охранителна бойна група от запаса, погледна нестабилния полет на патицата, изруга тихо, включи малкия радиопредавател на колана си и бързо нагласи слушалката и микрофона, почти скрити между черната му плетена шапка и високата яка на водоустойчивото яке.

— Уинтърсоул — отсечено прошепна в микрофона. Унищожи я.

Конгресменът Смолсрийд все още стоеше неподвижен, стискаше здраво празната си димяща пушка и се взираше в бързо отдалечаващата се дива патица — неговата патица, — увеличаваща разстоянието с всеки отчаян мах на крилете си, когато една тъмна фигура с качулка изведнъж се появи в съседното по-малко ловно прикритие.

Миг по-късно остра експлозия отекна отвъд водата.

Улучената птица внезапно се преметна във въздуха и кървавите й пера се разхвърчаха мигновено над мястото, където вече мъртва цамбурна във водата.

„Това е Уинтърсоул — помисли си Лу Елиот, надзирателят на Ръстман. — По дяволите.“ По причини, за които не искаше да се безпокои точно сега, Елиот изведнъж почувства силна благодарност към Ръстман, който неочаквано го махна от дежурния пост тази сутрин и му нареди да помага в ловното прикритие за високопоставени личности.

— Проклятие!

Докато възклицанието на удивения Саймън Уотли отекваше през водата, Реджис Джей Смолсрийд се извърна и се взря с отворена уста в тъмната фигура, която небрежно постави полуавтоматичната пушка „Рюгер-223-Мини“, 14-калибър на стойката за оръжие в ловното прикритие.

Преди обаче Смолсрийд да успее да изрече нещо, фигурата за миг прикова поглед в смаяния конгресмен, после с явно безразличие вдигна рамене и изчезна в укритието от погледа му.

— Кой… кой, по дяволите, е това? — Смолсрийд се задъхваше, гласът му все повече се усилваше в неовладян гняв.

— Това е Уин… о, един от новите наемници на Джон. — Саймън Уотли бързо се поправи, когато забеляза убийствения поглед на офицера.

— Пет пари не давам кой е новият кучи син — изсъска разгневеният политик. — Искам да знам кой му даде разрешение да стреля по една от моите диви патици… И пушката, проклетата пушка.

Това е… това е оскърбително!

Въпреки че Уотли се сви, ядосаният от засечката на пушката Смолсрийд предизвика офицера от запаса, който от дълго време се опитваше да привикне с лошото настроение на своя гост.

— Изпълняваше моя заповед — призна си Ръстман хладнокръвно. — Моите хора изпълниха заповедите ми да довършат всяка улучена птица, която лети извън нашия обсег.

— Но… — понечи да възрази конгресменът, обаче Ръстман продължи:

— Проблемът е, че наистина е трудно да се открият проклетите птици, когато се отдалечат много. А и не искам да оставям купчини патици да се въргалят наоколо, където могат да бъдат открити от някой, който вероятно ще полюбопитства. И то по време на една от нашите, хм… стрелби с бойни муниции — добави той безразлично, но умишлено наблегна на факта, гостът му е единственият ловец в този момент, прострелял вече шест патици — без да се брои онази, която пръснаха наоколо с пушка калибър 22. И всичките беше убил незаконно — с бойно оръжие и патрони.

— Ясно — машинално подметна Саймън Уотли.

Но конгресменът не можеше да се успокои толкова лесно:

— Е, ако аз управлявах проклетите стрелби тук, нямаше да има никакви улучени птици извън обсега ни на обстрел.

Смолсрийд погледна скъпото оръжие в ръката си, после красивата стажантка, която се взираше с ококорени очи и отворени уста в поклащащото се върху водата прикритие за лов на патици.

— Дяволите да го вземат, млада госпожице! — изрева той и захвърли пушката в ъгъла с такава сила, че уплашената млада жена почти подмокри панталоните си. — Когато освободя предпазителя, очаквам да стои в това положение!