Кен Годард - Двойно прикритие

Нищо не е такова, каквото изглежда.

— И жената ще дойде — настойчиво наблягаше той отново и отново.

Скоро.

Някой ден в настоящето.

— И тя ще доведе двама страховити воини, които ще предвождат силите на тъмнината и на светлината — изрева той силно.

Подивелите му очи заблестяха по-ожесточено, отразявайки искрящите въглени в огъня. И когато тези сили се срещнат точно тук — той удари твърдата скалиста земя с немощния си юмрук, — битката, за която се молите през всичките тези години, най-накрая ще започне.

Някои от по-възрастните мъже се надигнаха неловко. Домашно приготвеното вино ги теглеше надолу и замъгляваше очите им. Ограничените им средства се изчерпваха и с всяка изминаваща седмица резервите от боеприпаси, трупани много години, намаляваха, превръщайки обучението по стрелба в жалки залпове. Вече оставаше само да се прицелват по няколко тенекиени кутии до боклукчийската яма. Ученията в заобикалящата ги многовековна гора не представляваха нищо повече от извинение да избягат от непрестанното опяване на жените. И наистина с годините те бяха започнали да се надяват да не срещнат някакъв противник, още по-малко някой изпратен от силите на мрака.

Разбира се, те желаеха да получат повече подробности за двамата страховити воини, но Мъдреца отново заговори за жената.

— Тя е ключът — наблегна той. — Всичко зависи от нейното появяване.

Хлътналите му очи се впиха в мъжете, заобиколили огъня.

— И ако тя не пристигне, битката между светлината и тъмнината няма да се осъществи до следващото хилядолетие и… — добави той с дълбок пророчески глас — вие ще трябва да разформировате бригадата и да се присъедините към външния свят.

След това Мъдреца млъкна, видимо изтощен от прекалено емоционалното си излияние. Докато той бърникаше в пазвата за манерката си, по-възрастните от групата се умълчаха, погълнати от мислите си, които ги върнаха към безславния им някогашен живот; назад към нископлатената работа, коравосърдечните шефове, задушаващите ги вноски по ипотеките, шумните съседи, грубите ченгета и — най-лошото от всичко — тормоза на жените.

Затова само един по-млад „мъж“ на петнадесет години открито зададе въпроса:

— Какво представлява тази жена?

За миг Мъдреца замига смутено, след това се смълча доста дълго, сякаш събираше необходимата сила, с която отново да призове демоните. Накрая заговори с дрезгав и прокобен глас:

— Стройна и плаха, хитра и сексуална, ентусиазирана и очарователна, безчувствена и пресметлива, много интелигентна, светица и блудница… — Той млъкна, вдигна манерката до пресъхналите си устни, отпи и продължи: — И много, много опасна.

Младежът обмисля дълго думите му, но накрая плахо добави:

— Бре, точно като моята котка.

— Разбира се. — Мъдреца поклащаше бавно прошарената си глава напред-назад, като че ли всичко беше съвсем ясно. — Защото тя е точно такава. Котка… а също и магьосница.

Осезаема вълна на облекчение премина през насядалите около огъня — вече напълно изгаснал.

Като се смееха и потупваха един друг по гърба, мъжете се надигнаха, внезапно усещайки, че се бяха сковали, премръзнали и жадни за греяно домашно вино. И освен това те тайно се надяваха, че техният Мъдрец ще се окаже наистина луд.

Това беше добра история — за светлината и тъмнината, за чувствената жена-котка, жрица, блудница, магьосница, която щеше да изправи страховитите воини един срещу друг и да пробуди апокалипсиса. Още повече, беше разказана от обезумял сляп старец, който можеше да я прозре. Да, наистина беше една добра история.

Но не си струваше да я приемат толкова сериозно.

Лекомислено настроени, те разпечатаха ново буре, наляха си огромна нова доза… И после тръгнаха към къщи, за да си легнат, успокоени от това, че са разбрали как животът, който познават от последните двадесет години, скучният сиромашки живот, ще продължи както винаги.

Но то се случи — на следващия ден — когато се събудиха и разбраха, че жената се беше появила.

Точно в 5,45 сутринта ниско над хоризонта се появи първото ято.

Осем лъскави тела летяха в почти перфектна Vобразна редица, откроявайки се на яркото небе. Все по-рядка гледка над южните езера в провинцията Джаспър, Орегон.

Конгресменът Реджис Джей Смолсрийд се усмихна в очакване.

— Виж, ей там! — прошепна развълнувано Марла Кордовиан.

Осемнадесетгодишната стажантка току-що изживяваше един от най-отвратителните часове в своя живот, свита и трепереща в отдалечения ъгъл на ловното укритие, люлеейки несръчно тежкото оръжие в ръка. Тя се надигна от ниската дървена пейка, за да посочи приближаващата Vобразна редица, но смразяващият свиреп поглед на внушителния белокос мъж, седнал на централния стол с мека възглавничка в очакване на стрелбата, я предупреди да кротува.