Кен Годард - Двойно прикритие

— Стой на мястото си, млада госпожице, и дръж оръжието далеч от очите ми — нареди Смолсрийд, като повдигна бавно и здраво стисна собствената си пушка, сложно гравирана и с автоматично зареждане. — Виждам ги много добре.

— Боже Господи, Реджис, мисля, че всичките са клопачи. Саймън Уотли, завеждащият регионалната служба към канцеларията на конгресмена, зашепна дрезгаво, като накланяше бинокъла си. Всичките до една.

Клопачи.

Вид американски диви патици.

Недостижимият Свети Граал за ловеца на патици в Южен Орегон.

За миг очите на всички в ловното прикритие — и на хората, и на ловджийските кучета — наблюдаваха със страстно страхопочитание неправилната редица на мигриращите птици, които съобщаваха за своето пристигане с пресекливи квакания и протягаха напред дълги вратове, докато пореха прохладния сутрешен въздух.

В обширното ловно прикритие за високопоставени лица, собственост на подполковник Джон Ръстман, конгресменът Реджис Джей Смолсрийд се самоубеждаваше, че наистина може да усети как студеният вятър съска през микроскопичните цепнатини между маховите пера на блестящите криле, които пореха въздуха с хореографска точност.

Секунди след тихия предупредителен вой на двете ловджийски кучета, шоколадови на цвят лабрадори, настъпи почтителна тишина, която обгърна обитателите на скъпото ловно прикритие. Всеки застина, погълнат по свой собствен начин от великолепието на момента.

Това беше един от онези незабравими мигове, който всеки истински ловец на водни птици по-късно би описал със спокоен и респектиращ тон в тихия ъгъл на тъмния бар или в луксозното уединение на чистата заседателна зала. Усещане толкова действително и естествено, колкото и близко до абсолютното съвършенство, което човек някога може да изживее.

Но като всички подобни моменти, този свърши много бързо.

Разтърсващият рев на 12-калибровите автоматични ловни пушки изведнъж разпръсна на измамливи фрагменти тези ценни спомени, а дивите патици се превърнаха в облак от пера, плът и кръв.

Ударната вълна не успя да обърка инстинктите за самосъхранение на останалите птици, когато четирите изстрела избухнаха от ловното прикритие и неясните снопове от оловни сачми оставиха пресечени следи по-нависоко от лявата страна на бързо разпръскващата се редица. Четирите кървави взрива изпратиха четири безжизнени диви патици право надолу във водата.

След краткия миг, през който останалите птици промениха полета си в отделни зигзагообразни посоки в отчаяни усилия да избягат от смъртоносния залпов огън, Реджис Джей Смолсрийд подпря бързо все още димящата си празна пушка върху изолираната стена на прикритието. После се наведе, грабна другата заредена пушка от леденостудените ръце на зашеметената стажантка, без да откъсва очи от най-близката оцеляла патица.

С плавно движение нагоре той опря приклада на оръжието до дясната си буза, преценявайки изпреварването наум, и натисна спусъка.

Нищо.

Като изруга разярено, конгресменът сведе поглед към пушката, веднага забеляза проблема и освободи предпазителя. Вдигна отново поглед нагоре, премести пушката вляво, повече с усет, отколкото виждайки целта си, и инстинктивно стреля… После измърмори самодоволно, когато изстрелът предизвика дъжд от кръвта, плътта и перата на дивата патица върху обитателите на ловното прикритие.

Изключителен изстрел по преценка на всички… обаче едва ли си заслужаваше краткотрайната пауза, в която можеше да се наслади на одобрителните кимвания и коментари на ловната му компания. Точно в този момент един от най-властните и влиятелни политици не го беше грижа за аплодисментите. Смолсрийд успяваше да получи цялата суета, от която се нуждаеше, просто като пристъпваше всяка сутрин през вратата на офиса си в Конгреса.

Това, което той желаеше през тази специална сутрин или определено жадуваше много повече от обичайните си удоволствия скъп ликьор, незаконен секс, изящна храна или напълно непроследими сметки, — беше вълнението и вкусът на кръв.

Конгресменът Реджис Джей Смолсрийд беше алчен.

Той искаше да ги убие всичките до една.

Напълно съсредоточен върху отчаяните усилия на останалите птици да избягат, Смолсрийд насочи димящата цев на ловната си пушка право над бързо наведените глави на спътниците си и стреля още два пъти, а празните гилзи се разхвърчаха над рамото му в параболи.

Седмата дива патица умря мигновено, когато три сачми от втората пушка разкъсаха шията и крехкия й череп.