„… всичко отначало бе прикрито с необикновен вкус: или някаква лекичка вратовръзка от панделка, или шарф,по-лек от оня сладкиш, известен под името целувка…“ (вж. стр. 215)
Преписвачът е пропуснал думите: „или шарф“, като е нарушил стройността на цялото изречение. Разбира се, „по-лек“ от сладкиш е бил шарфът, а не „вратовръзката от панделка“.
В настоящото издание първият том на „Мъртви души“ се печата по първото издание на поемата от 1842 г. с поправки по всички ръкописи. „Повест за капитан Копейкин“ се печата от редакцията преди цензурата.
Друго е положението с текста на втората част от „Мъртви души“. Запазил се е само автографът (пет глави, намерени от С. П. Шевирьов след смъртта на Гогол и отделни откъси от отделни глави) 130 130 Ръкописите от втория том се пазят във Всесъюзната библиотека „В. И. Ленин“.
и затова не е могло да има грешки на преписвачите.
Вторият том на „Мъртви души“ излиза от печат за пръв път като допълнение към излязлото в 1885 г. второ събрание съчиненията на Гогол. Текстът е бил приготвен от С. П., Шевирьов, който обаче допуснал на редица места неточности, предизвикани или от неправилното прочитане на трудно разбираемия, с няколко слоя авторски поправки ръкопис, или от редакторски произвол в комбинирането на различни думи. За настоящото издание е взета последната редакция, съобразена с последните добавки с молив.
Текстът на двете части на „Мъртви души“, приготвен за академическото издание на събраните съчинения на Гогол, за пръв път се печата от Гослитиздат.
В приложенията към първия том се печатат „Повест за капитан Копейкин“ в тая редакция, която е била разрешена от цензурата и влязла в първото издание на „Мъртви души“, както и предговорът на Гогол към второто издание, излязло в 1846 г. В приложенията към втория том се печатат шест откъса от първата редакция. При всеки откъс са показани страниците на основния текст, а също и първите и заключителните думи на онова място, на което отговаря даденият вариант (началото и краят са съединени със знака ~).
Липсващите в ръкописа на втория том думи, най-често недописани от бързина, но необходими за смисъла, са вмъкнати в прави скоби. В няколко случая зачеркнати от автора, но важни за смисъла думи са включени в текста също с прави скоби. Неразбраните думи са отбелязани в прави скоби с курсив, при което цифрата означава броя на неразбраните думи: [ 2 нрзб ]. Около думите, за правилното прочитане на които липсва увереност, е поставен [?].
Мъчноразбираемите за днешно време думи, които се срещат в текста, са обяснени по-долу (посочена е страницата, на която думата се среща за пръв път).
Стр. 4 Колежки съветник — граждански чин 6-и клас (на основание таблицата за ранговете, чиновниците се делели на 14 класа)
Стр. 5. Драмата на г. Коцебу — една от многобройните пиеси на немския драматург Август Коцебу (1761–1819 г.). Имал на врата си Ана — орден „Св. Ана“ 2-ра степен, който се носел на врата. Звезда — орден „Станислав“ 1-ва степен.
Стр. 5. Статски съветник — чиновник от 5 клас.
Стр. 9. Пасаж — произшествие.
Стр. 10. Надворен съветник — чин 7 клас.
Стр. 13. Флигеладютант — адютант на царя.
Стр. 16. „Сын отечества“ — историческо, политическо и литературно списание с консервативно направление. Издавало се от Н. Греч от 1812 до 1818 год.
Стр. 21. Негоция — търговска сделка.
Стр. 30. Овидий — стар римски поет, автор на „Метаморфози“ — поеми за чудновати превъплъщения.
Стр. 31. Колежка секретарша — жена на чиновник от 10 клас.
Стр. 41. Бордо — французко вино.
Стр. 41. Клико — марка на френско шампанско.
Стр. 41. Двойно клико — най-висок сорт шампанско.
Стр. 46. Колежки регистратор — най-долният граждански чин.
Стр. 48. „Малбруг на поход тръгна“ — старинна французки песенчица. Малбруг — херцог Малборо, английски пълководец.
Стр. 49. Субтилен — лек, изящен.
Стр. 54. Щабсротмистър — офицерски чин в кавалерията и жандармерията.
Стр. 58. Капитан-изправник — началник на местната полиция в околията.
Стр. 63. Маврокордато, Миаули, Канари, Колокотрони — видни дейци на националноосвободителните борби на Гърция против турското владичество (20-те години на XIX век).
Стр. 63. Бобелина — предводителка на гръцки отред.
Стр. 63. Масон — член на тайна организация с нравствено-религиозен характер, възникнала в 18-ти век и отразяваща настроенията на буржоазията и свързаните с нея групи на дворянството.
Читать дальше