Николай Гогол - Мъртви души

Втората част на поемата била почната едва в края на 1843 г. „Аз продължавам да работя, тоест да нахвърлям на хартия хаоса, от който трябва да излезе създаването на «Мъртви души»“ — пише Гогол в началото на декември 1843 г. 120 120 Писмо до В. А. Жуковски от 2 декември 1843 г. Работата вървяла „бавно и съвсем не така, както би желал“ 121 121 Писмо до Н. М. Язиков от 14 юли 1844 г. авторът. Най-плодотворно по негово признание 122 122 Писмо до В. А. Жуковски от 2 декември 1843 г. било времето от есента на 1844 г. до средата на януари 1845 г. След това настъпва упадък на творческите сили вследствие на бързо влошаващото му се здраве. Гогол „мъчил себе си, насилвал се да пише, страдал от тежко страдание, виждайки безсилието си“. 123 123 Писмо до А. О. Смирнова от 2 април 1845 г. Оплаквания от упадък на творческите сили се долавят и в по-късните писма на тази година. Стъпка по стъпка приближавала първата от двете катастрофи в съдбата на Гоголевата поема.

Изгарянето на ръкописа на втората част се отнася към юли 1845 г. От изгарянето оцеляла една тетрадка, съдържаща, последната глава от първата редакция. От тази оцеляла заключителна глава може да се забележи, особено като се съпостави с бележниците, които съдържат значителен материал към втората част на „Мъртви души“, че унищожената първа редакция много се отличава от следващата (за която може да се съди по запазените първи четири глави).

За изгорения в 1845 г. ръкопис Гогол пише: „Щом пламъкът отнесе последните листа от моята книга, съдържанието веднага възкръсна като феникс от огъня в пречистен и светъл вид и аз изведнъж видях в какво безредие беше още онова, което смятах за хубаво и стройно. Появяването на втория том в тоя вид, в какъвто беше, би причинило по-скоро вреда, отколкото полза… Да се нарисуват няколко прекрасни характера, които разкриват високото благородство на хора като нас, няма да доведе до нищо. Това ще събуди само празна гордост и самохвалство… Има времена, когато никак не трябва да се говори за възвишеното и прекрасното, без да се покажат ясно, като бял ден, пътищата и пътеките към него за всеки човек поотделно. Последното обстоятелство беше малко и слабо развито във втория том на «Мъртви души», а би трябвало да бъде едва ли не най-главното: и затова е изгорен.“

До края на 1847 г. по-нататъшната работа на Гогол над втория том на „Мъртви души“ не излизала от стадия на събиране материали и чернови подготовки, за което свидетелствуват писмата на Гогол от онова време. 124 124 Н. В. Гогол. Избрани места от писма с приятели (четвърто писмо по повод на „Мъртви души“).

Едва в края на 1848 г. работата над „Мъртви души“ навлязла в нова фаза. „Започвам сериозно да обмислям тоя труд, за който бог ми е дал възможност и сили“ — пише той на 18 ноември на А. О. Смирнова. „Съобразявам, мисля и обмислям втория том на «Мъртви души»“ — пише Гогол на следния ден на Плетньов. А на 14 май 1849 г. Гогол съобщава вече на Жуковски, че „нетърпеливо“ очаква възможността да му прочете „всичко, което е успял да създаде сред колебания и тревоги“. Тази нова редакция на „Мъртви души“ Гогол прочел през лятото на 1849 г. в калужкото имение на Смирнова.

Подробности по четенето са дошли до нас в спомените на брата на Смирнова, Л. Арнолди, който излага също така и съдържанието на главите, които не са се запазили. 125 125 Л. Арнольди. Мое знакомство с Гоголем, „Русский вестник“, 1862 г. № 1. стр. 74–78.

След това в продължение на последните три години Гогол отново преработвал поемата и неведнъж чел на свои приятели отделни глави (има сведения за шест четени от него глави). 126 126 С. Т. Аксаков. История моего знакомства с Гоголем, стр. 186 и сл. и „Отчет императорской публичной библиотеки“ за 1893 г., стр. 68.

От работата в последния период до нас са стигнали само, изпъстрени с поправки, четирите първи и заключителната глава, а също и няколко отделни чернови скици към заключителната глава. Създаденият тогава цял завършен текст на втория том, преписан на чисто от собствената ръка на Гогол, 127 127 А. Тарасенков. „Последние дни жизни Гоголя“, 2-е изд. М.. 1902, стр. 10–19. бил изгорен от него в Москва, в дома на граф А. П. Толстой, на Никитския булевард, на 11 февруари 1852 г.

В запазените откъслеци от втория том на „Мъртви души“, писан в периода на прелом в мирогледа на Гогол, той се опитвал да нарисува положителни герои. Тоя замисъл той изказал още в първия том на поемата.

Това намерение разтревожило тогава Белински. „Много, твърде много е обещано, толкова много, че няма отде да се вземе онова, с което да се изпълни обещаното, защото тия неща още ги няма в света“ 128 128 „Отечественные записки“, 1842, №11. — пише Белински след излизането на първия том. Както предвидил големият критик опитът на Гогол да нарисува идеални герои от света на помешчическо-крепостната действителност излязъл несполучлив. Но наред със слабите и фалшиви изображения на положителните лица във втория том на „Мъртви души“ има такива страници, които, по твърденията на Чернишевски, „трябва да бъдат причислени към най-хубавото, което ни е дал някога Гогол, които предизвикват възторг със своята художествена стойност и което е още по-важно, с правдивостта и силата на благородното си негодувание“. 129 129 Н. Г. Чернышевский, „Очерки гоголевского периода русской литературы“. Полное собр. соч., т. III, 1947, стр. 13.