Николай Гогол - Мъртви души

— И аз подадох от свое име молба, за да напомня, че има близък наследник…

„Мене ако питат, нека всички се сбият помежду си — мислеше си Хлобуев, когато си отиваше. — Афанасий Василиевич не е глупав. Той навярно ми е дал тая задача, след като е обмислил. Да я изпълня — и това е.“ И той почна да мисли за пътуването, докато Муразов все още си повтаряше: „За мене Павел Иванович Чичиков е извънредно загадъчен човек! С тая воля и настойчивост, ако се залови за добро дело!“

Работата над „Мъртви души“ била почната през есента на 1835 година. Замисълът на поемата бил даден на Гогол от великия руски поет Пушкин. Сам Гогол определя огромната роля на Пушкин в създаването на „Мъртви души“. „Той отдавна ме убеждаваше да се заловя за голямо съчинение и най-сетне веднъж, след като му прочетох едно неголямо описание от една неголяма сцена, което обаче го порази повече от всичко, което му бях чел по-рано, той ми каза: «Как е възможно с вашата способност да проумявате човека и с няколко черти да го обрисувате изведнъж целия, като жив, как с тая способност да не се заловите за голямо съчинение! Това е просто грях!…» Тогава Пушкин дал на Гогол «своя собствен сюжет, от който самият той искал да направи нещо като поема, и който, по неговите думи, не би дал на никой друг. Това бил сюжетът на „Мъртви души“… „Пушкин смяташе, че сюжетът на «Мъртви души» е подходящ за мене — пише Гогол, — защото дава пълна свобода да се пропътува заедно с героя цяла Русия и да се изкарат на свят множество най-разнообразни характери.“ 102 102 Н. В. Гоголь, Авторская исповедь.

Без да отлага, Гогол се заловил за новото произведение. Скоро той съобщил на Пушкин: „Почнах да пиша «Мъртви души». Сюжетът се разточи в извънредно дълъг роман и изглежда, че ще бъде много смешен… Иска ми се да покажа в този роман цяла Русия, макар и само от една страна“. 103 103 Писмо до А. С. Пушкин от 7 октомври 1835 г.

Гогол успял да прочете на Пушкин първите глави в техния първоначален вид и поетът, който винаги се смеел, когато Гогол четял, почнал да става постепенно все по-мрачен и помрачен, а накрая станал съвсем мрачен. А когато четенето свършило, той казал със скръбен глас: „Боже, колко е тъжна нашата Русия!“. 104 104 Н. В. Гогол. Избрани места от писма с приятели (третото писмо но повод на „Мъртви души“). Пушкин не могъл да чуе продължението. Той загинал наскоро.

Поемата напредвала бавно и авторът ревниво я пазел от чужди любопитни погледи. Едва в края на 1839 г., в Петербург, той прочел няколко глави в дома на своя другар от Нежинския лицей Н. Я. Прокопович.

През март 1840 г. станало четене в Москва у С. Т. Аксаков. Гогол чел поемата си по първия ръкопис, половината от който (главите II–VI) се е запазил почти изцяло до наше време. 105 105 Запазени са във Всесъюзната библиотека „В. И. Ленин“. Авторът преработил един препис от първия ръкопис, като внесъл многобройни поправки и добавки. В тоя втори ръкопис се запазил почти пълният текст на поемата; липсват само част от първата глава и отделни места от другите глави. 106 106 Запазени в обществената библиотека „М. Салтиков-Шчедрин“, Ленинград. Тоя ръкопис, от който не бил останал ни един лист без поправки на автора, трябвало да бъде преписан отново. Отначало преписвачът преписвал самостоятелно текста, но после почнал да преписва под диктовката на Гогол, който едновременно поправял текста на отделни места. Това ставало в Рим. П. В. Аненков, който помагал тогава на Гогол, си спомня: „Аз седях до кръглата маса, а Николай Василиевич, сложил пред себе си тетрадката на същата маса, малко по-далече, цял потъваше в нея и почваше да диктува отмерено, тържествено, с такова чувство и пълнота на израза, че главите от първия том на «Мъртви души» придобиха в моята памет особен колорит.“ 107 107 П. В. Аненков. Литературные воспоминания. Л., 1928, стр. 80.

След като тоя (трети) ръкопис бил завършен, авторът още един път го преработил и той получил същия вид, както предходният ръкопис. Трябвало и той да бъде преписан. Създал се четвърти ръкопис, който отново се подхвърлил на поправка от автора. За печатницата поемата трябвало да се препише още един път. И тъкмо петият ръкопис на „Мъртви души“ отишъл на набор. 108 108 Третият ръкопис, диктуван от Гогол, е запазен отначало в Нежин, в музея „Гогол“, после постъпил в Украинската академия на науките в Киев, четвъртият ръкопис се намира в обществената библиотека „М. Салтиков-Шчедрин“, а наборният — в библиотеката на Московския университет.