Николай Гогол - Мъртви души

Изданията на първия том на „Мъртви души“, направени още през живота на Гогол (1842 и 1846 г.), излезли със значителни цензурни осакатявания, съдържат освен това голямо количество повече или по-малко съществени грешки.

Първото сверяване на текста на „Мъртви души“ с ръкописите е направено от Н. С. Тихонравов и В. И. Шенрок за десетото издание на съчиненията на Гогол. Тогава били внесени поправки в основния текст и напечатани черновите варианти на поемата.

За настоящото издание текстът на поемата е сверен с всички съществуващи ръкописи. Всяка дума е сверявана с всички преписи, като се почне от автографа на първия ръкопис и се свърши с ръкописа за набор (за първата част).

В резултат на тази работа в основния текст на първия том са поправени 228 грешки (изопачени, поставени в друг ред, пропуснати думи, фрази, а понякога дори цели пасажи).

Направеният анализ на ръкописите позволява да се уясни характерът на грешките и причините за появяването им. Безспорно изопачаванията, пропущането на думи и дори на цели изречения са произлезли по вина на преписвачите, които неведнъж са принуждавали с грешките си автора при поправянето на извършените от тях преписи да изменя своя първоначален текст. Ще посочим един пример: епизодът с часовника в глава трета (у Коробочка). Текстът на първия ръкопис (автограф) е: „Като погледна в ъгъла, той тутакси се успокои, защото се досети, че на стенния часовник бе текнало да бие. Подир съскането тозчас последва хъркане и най-после, като се понапъна с всички сили, той удари два часа с такъв звук, сякаш някой удряше с пръчка по счупено гърне.“ Преписвачът е пропуснал на две места по няколко думи и се е получил напълно безсмислен текст: „Като погледна, че на стенния часовник му е текнало да бие. След съскането последва скоро хъркане. И накрая звук, като че някой удряше с пръчка по гърне.“ Поправяйки приготвеното копие, Гогол не забелязал това изопачаване и в поправеното копие останало така. Едва по-късно, диктувайки по това поправено копие следващата редакция на поемата, той обърнал внимание на тази безсмислица и дал нов текст (вж. стр. 55). Имало не малко случаи, когато изопачаванията не били толкова значителни, авторът не забелязвал грешката и тя оставала и в окончателния текст. Понякога грешката на преписвача или пропускането на неразбрани от него думи предизвиквала нова редакция на даден откъслек, понякога по-слаба в художествено отношение от предишната редакция. Но тук това е волята на автора и не бива да се внасят каквито и да било поправки.

Ала грешките, незабелязани от автора, но изопачаващи явно текста, са поправени в настоящото издание. Посочваме три най-интересни и характерни примера.

„Но като видяха, че работата не върви и не помогна никакво шибане, чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата средния, а на логоя качиха Андрюшка.“

„Но като видяха, че работата не върви и не помогна никакво шибане, чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата логоя,после чичо Митяй и чичо Миняй яхнаха и двамата средния, а на логоя качиха Андрюшка“ (вж. Стр. 117).

Преписвачът е пропуснал подчертания от нас в дясната колонка текст, като е нарушил с това замисъла на автора да покаже всичките варианти със средния кон и с логоя (отпаднал е вариантът, когато двамата са седнали на логоя). Гогол, поправяйки копието, не е обърнал внимание на изпуснатото.

„— Не, аз виждам, че не искате да ги продадете; сбогом! — Моля, моля! — каза Собакевич, като не пускаше ръката му и настъпи крака му…“

„— Не, аз виждам, че не искате да ги продадете; сбогом! — Моля, моля! — каза Собакевич, като го хвана за ръката и го въведе в гостната. Моля, ще ви кажа нещо. Защо се безпокоите, аз казах всичко.Моля, моля! — каза Собакевич, като не пускаше ръката му и настъпи крака му…“ (вж. стр. 135).

Преписвачът машинално е прескочил през два пасажа на следващия след тях, който почва със същите думи: „Моля, моля!“ От това пропускане станал е логически неоправдан изразът: „като не пускаше ръката му“, тогава, когато в пропуснатия пасаж е казано предварително: „като го хвана за ръката“.

„… останалото всичко бе прикрито с необикновен вкус: някаква лекичка вратовръзка от панделка, по-лека от оня сладкиш, известен под името целувка…“