Николай Гогол - Мъртви души

— Константине! Време е да ставаме — каза домакинята, като стана от масата. Всички станаха. Чичиков подаде ръката си извита и поведе обратно домакинята, но вече липсваше сръчност в обръщенията му, защото мислите му бяха заети с важни въпроси.

— Каквото и да разправяте, ала все пак е отегчително — думаше Платонов, като вървеше подире им.

„Гостът не е глупав човек — мислеше домакинът. — (1 нрзб) внимателен, сериозен в думите и не е някой самохвалко.“ И като помисли това, той стана още по-весел, сякаш сам се стопли от своя разговор и сякаш празнуваше, че е намерил човек, който умее да слуша умни съвети.

Когато след това всички се настаниха в една удобна стаичка, осветена със свещи, срещу балкона и стъклената врата към градината, и звездите, които блестяха над вършините на заспалата градина ги гледаха, Чичиков се усети тъй приятно прикътан тук, както не беше бивал отдавна: сякаш подир дълги скитания родната му стряха бе го приела и той бе получил накрай всичко желано, захвърлил скитническата тояга и е казал: „Стига вече!“ Такова обаятелно разположение на душата му докараха разумните приказки на гостоприемния домакин. За всеки човек има думи, които му са някак по-близки и по-родни от другите думи. И често неочаквано в някое глухо, затънтено кътче, в пълно безлюдие, ще срещнеш човек, чиито топли приказки ще те накарат да забравиш и невъзможния път, и неприветните места за нощуване, и непристойността на съвременния шум, и лъжливостта на имамите, които мамят човека. И веднъж за всякога живо ще се запечата вечерта, прекарана по тоя начин, и вярната памет ще запази всичко: и кой е бил там, и кой на кое място е седял, и какво е имало в ръцете му, и стените, ъглите и всяка дреболия.

Така и Чичиков запомни всичко тая вечер: и тая мила, просто наредена стаичка, и добродушния израз, изписан по лицето на умния домакин, па дори картинките на хартията, с която бяха облепени стените, и лулата с кехлибарен мундщук, която подадоха на Платона, и дима, който той почна да пуща в дебелата муцуна на Ярб, и кихането на Ярб, и смеха на миловидната домакиня, прекъсван с думите: „Стига, не го мъчи“, и веселите свещици, и щуреца в ъгъла, и стъклената врата, и пролетната нощ, която ги гледаше отвън, облегната на върховете на дърветата, обсипана със звезди, огласяна от славеи, които извиваха високо песните си из глъбините на зеленолистния гъстак.

— Сладостни са за мене вашите думи, достопочтений Константин Федорович! — каза Чичиков. — Мога да кажа, че в цяла Русия не съм срещал човек, подобен на вас по ум.

Костанжогло се усмихна. Той сам чувствуваше, че тия думи не бяха неверни.

— Не, ако искате да знаете, ние имаме наистина един човек, за когото може да се каже — умен човек и комуто аз не мога да обърна чехлите.

— Че кой може да бъде той? — попита Чичиков учудено.

— Нашият прекупвач Муразов.

— Втори път вече чувам за него! — извика Чичиков.

— Това е човек, който може да управлява не едно имение на помешчик, но цяла държава. Да имах държава, веднага бих го направил министър на финансите.

— И при това, казват, човек, който е надхвърлил всяка вероятност: разправят, че бил спечелил десет милиона.

— Какви ти десет! Четиридесет са надминати. Скоро половината Русия ще бъде в негови ръце.

— Що думате! — викна Чичиков, като опули очи и зяпна.

— Без друго. Това е ясно. Бавно богатее оня, който има някакви си стотина хиляди; а който има милиони, неговият радиус е голям, каквото залови, дава двойно и тройно; полето му, попрището му е твърде пространно. Няма и съперници. Няма кой да се мери с него. Каквато цена той определи за нещо, такава си остава, няма кой да я бие.

— Господи боже мой! — каза Чичиков и се прекръсти. Той гледаше Костанжогло в очите, беше почнал да се задъхва. — Непостижимо за ума! Мисълта се вкаменява от страх! Учудват се на мъдростта на промисъла при разглеждане на една буболечка, а за мене по-чудно е това, че в ръцете на смъртен могат да се въртят такива големи суми. Позволете да попитам относително едно обстоятелство: кажете ми, в самото начало всичко туй е било придобито не без грях, нали?

— По най-безукорен път и по най-справедливи начини.

— Не вярвам! Не е за вярване! Да бяха хиляди, но милиони…

— Напротив, хилядите трудно се намират без грях, но милионите се печелят лесно. Милионерът няма защо да прибягва до криви пътища: отивай си по правия път и вземай всичко, каквото срещнеш отпреде си. Друг не може да го вземе: не е всекиму по силите — няма съперници. Радиусът е голям, нали ви казвам: каквото залови, излиза двойно или тройно повече от [неговото]. А пък от хилядите какво? Десет, двадесет процента.