Николай Гогол - Мъртви души

„Е, слава тебе, господи!“ — помисли си Чичиков и се приготви да слуша. Полковникът почна да чете:

— „Пристъпвайки към обмисляне възложеното ми от ваше високородие поръчение, чест имам с настоящото да ви доложа:

1-во. В самата молба на господин колежкия съветник и кавалер Павел Иванович Чичиков се съдържа недоразумение, защото душите в поменатите списъци са наречени по недоглеждане умрели. Под това те вероятно са благоволили да разбират ония, които наскоро ще умрат, но не умрелите. Пък и самото това название говори вече за емпирическо изучаване на науките, което се е ограничило сигурно само с първоначалното училище, защото душата е безсмъртна.“

— Шмекер! — каза Кошкарев с удоволствие, след като се поспря. — Тука той малко ви е поухапал. Но съгласете се, какво силно перо!

„2-ро. Никакви незаложени души по поименните списъци, не само които наскоро ще умрат, но и всякакви други в имението няма, защото всички в съвкупност не само са заложени без изключение, но са и презаложени с прибавка по сто и петдесет рубли на душа освен малкото селце Гурмайловка, което се намира в спорно положение по случай процеса с помешчика Предишчев и поради това е под запрещение, за което е обявено в 42-и брой на «Московски ведомости».“

— Че защо не ми казахте това по-рано? Защо ме задържахте напразно? — забеляза сърдито Чичиков.

— Да! Но нали трябваше да видите всичко това през формата на канцеларската процедура. Това не е шега. Безсъзнателно и глупакът може да види, ала трябва съзнателно.

Разлютен Чичиков грабна шапката си и против всякакви приличия, през вратата бегом навън: той беше ядосан. Коларят стоеше готов с кабриолета: той знаеше, че няма защо да разпряга конете, защото за нахранване на конете трябваше писмено прошение, а резолюцията за даване овес щеше да излезе чак на другия ден. Полковникът обаче изскочи — учтив и деликатен. Той насила му стисна ръката, притисна я към сърцето си и му благодари, че му даде случай да види в действителност хода на процедурата, че е крайно нужно да се направи преглед и стягане, защото всичко е способно да задреме и пружините на управлението да ръждясат и отслабнат, че поради това събитие му е хрумнала щастливата идея да назначи нова комисия за наблюдение на строителната комисия, тъй че тогава никой вече не ще се осмели да краде.

Чичиков се завърна сърдит и недоволен късно, когато вече отдавна бяха запалили свещи.

— Какво тъй закъсняхте? — попита го Костанжогло, когато той се показа на вратата.

— За какво приказвахте тъй дълго с него? — запита Платонов.

— Откак съм се родил, не съм виждал такъв глупак — отговори Чичиков.

— Това е нищо — каза [Костанжогло]. — Кошкарев е утешително явление. Той е потребен затова, че в него се отразяват карикатурно и нагледно глупостите на всички умници, които, преди да научат нашето, са налапали всякакви дивотии в чужбина. Ето какви помешчици се навъдиха сега: отвориха и канцеларии, и манифактури, и школи, и комисии, и дявол знае още какво! Ето какви

са тези умници! Уж бяха се поправили след френците от 12-та година, а сега, хайде пак разваляйте всичко. Защото взеха сами да развалят по-лошо от френците, тъй че сега дори Пьотър Петрович Петух може да се смята за добър помешчик.

— Ами и той е заложил вече всичко в банката — каза Чичиков.

— Е, да, всичко в заложната банка, всичко ще отиде в заложната банка. — Като каза това, Костанжогло взе малко да се дразни. — Ето на, шапкарска, свещарска фабрика — чак от Лондон майстори изписал, търговец станал! Помешчикът — такова почтено звание — манифактурист, фабрикант станал! Предачни машини… да вадят муселин за градските пачаври, за леките момичета…

— Че и ти имаш фабрики — забеляза Платонов.

— Кой ги е отварял? Сами се отвориха: натрупа се вълна, няма пазар и аз почнах тогава да тъка сукна, ама дебели, прости сукна и тука на нашите пазари ги разкупуват евтино, те са потребни за мужика, за моя мужик. Шест години наред промишленици хвърляха на брега ми рибени люспи — де да ги дяна? Започнах да варя от тях туткал и взех четирийсет, хиляди. Всичко, каквото правя, става така.

„Виж го ти — помисли си Чичиков, като го гледаше опулено, — каква жадна ръка имал.“

— Па залових се затуй, защото бяха надошли много работници, които щяха да измрат от глад: случи се гладна година и все благодарение на тези фабриканти, които изпуснаха посевите. Такива фабрики, байно, могат много да се наберат. Всяка година нова фабрика според това от какво се натрупват остатъци и отпадъци. [Поогледай] само внимателно стопанството си: всяко нищожно нещо ще ти даде доход, а ти го отблъскваш, като думаш: „Не ми трябва!“ Но аз не строя за това дворци с колони и фронтони.