Николай Гогол - Мъртви души

— Да, не вреди да надзърне човек и в други кътчета.

— Превъзходно благоволихте да забележите: именно тъй, действително не вреди. Виждаш неща, които не би видял; срещаш хора, които не би срещнал. А приказките с някои не се купуват и със злато, както например ей сега ми се представи случай. Към вас прибягвам, почтенейши Константи Федорович, научете ме, оросете жаждата ми с просветляване чрез истината. Очаквам като манна сладките ви думи.

— Но на що?… На що да ви науча? — каза Костанжогло смутено. — Аз сам съм се учил съвсем малко.

— На мъдрост, почтенейши, на мъдрост — на мъдростта да управлявам трудното кормило на селското стопанство, на мъдростта да извличам сигурни доходи, да добивам богатство не въображаемо, а действително, изпълнявайки с това дълга на гражданин, заслужавайки уважението на съотечествениците си.

— Знаете ли що — рече Костанжогло, като го гледаше замислено, — останете един ден у нас. Аз ще ви покажа цялото управление и ще ви разправя за всичко. Както ще видите, тук няма никаква мъдрост.

— Разбира се, останете — каза домакинята и като се обърна към брата си, додаде: — Братко, остани: къде ще бързаш?

— Мене ми е все едно. Какво, Павел Иванович?

— Аз също, аз с голямо удоволствие… Но има едно обстоятелство: роднината на генерал Бетришчев, някой си полковник Кошкарев…

— Та той е луд.

— Вярно, той е луд. И аз не бих отишъл при него, но генерал Бетришчев, близък мой приятел и, тъй да се каже, мой благодетел…

В такъв случай знаете ли какво? — каза [Костанжогло]. — Идете, до него няма и десет версти. Моят кабриолет стои готов впрегнат. Идете до него още сега. Вие ще успеете да се върнете за чая.

— Превъзходна мисъл! — извика Чичиков, като взе шапката си.

Докараха му кабриолета и за половин час той беше при полковника. Цялото село беше разхвърляно: постройки, постройки, купчини вар, тухли и греди по всички улици. Бяха изградени някакви здания,нещо като правителствени учреждения. На едно беше написано със златни букви: Депо за земеделски оръдия; на друго: Главна сметководна експедиция, по-нататък: Комитет за селски работи; Школа за нормална просвета на селяните. С една дума, дявол знае какво нямаше!

Той завари полковника до една сметководна маса с перо в зъбите. Полковникът прие Чичиков извънредно любезно. Наглед той беше предобър, превежлив човек: почна да му разказва колко мъки и трудове му е струвало да докара имението си до днешното благосъстояние: с болка на сърце се оплака колко е трудно да накараш мужика да разбере, че просветеният разкош, изкуството, художеството докарват висша наслада човеку; че до ден-днешен не е могъл да застави селянките да носят корсет, а пък в Германия, дето той стоял с полка в 14-та година, дъщерята на воденичаря знаела да свири дори на фортепиано; но че въпреки всичкото упорство от страна на невежеството той без друго ще успее да постигне, когато неговият мужик кара плуга, същевременно да чете книга за гръмоотводите на Франклин 74 74 Книга за гръмоотводите на Франклин — съчинение на американския учен Бенжамен Франклин (1706–1790). или Вергилиевите „Георгики“ 75 75 Вергилиевите Георгики — „Георгики“ — поема на древноримския поет Вергилий, възпяваща земеделския труд. , или „Химическото изследване на почвите“.

„Надявай се! — помисли си Чичиков. — А пък аз и досега още не съм прочел «Графиня Лавалиер»; все нямам време.“

Много други работи още разправи полковникът за това, как да се направят хората честити. За него парижкият костюм имаше голямо значение. Той си залагаше главата, че ако само половината руски мужици бъдат обути с немски панталони, науките ще се издигнат, търговията ще се повдигне и за Русия ще настъпи златен век. Чичиков го слуша, слуша, загледан внимателно в очите му, па каза най-сетне: „С този, чини ми се, няма що да се церемоним“ и тутакси му обясни, че тъй и тъй, той има нужда от такива и такива души, [за което] трябва да се направят еди-какви си продавателни и извършат всички формалности.

— Доколкото можах да забележа от вашите думи — каза полковникът, без да се смути ни най-малко, — това е молба, нали?

— Да, тъй.

— В такъв случай изложете я писмено. Молбата ще постъпи в канцеларията за рапорти и донесения. Канцеларията, като я зарегистрира, ще я препрати на мен; от мене тя ще отиде в комитета за селските дела; оттам, след като се направят справки, ще отиде при управляващия заедно със секретаря…

— Моля ви се! — извика Чичиков. — Та тъй може да се проточи бог знае колко! Пък и как да се разправи писмено за това? Това е такъв вид работа, че… Та душите са един вид… мъртви.