Николай Гогол - Мъртви души

— Това е чудно… А най-чудното е, че всяко нищожно нещо дава доход — забеляза Чичиков.

— Разбира се! Ако само подхванеш работата просто, както си е, ала у нас всеки е механик, всеки иска да отключи ковчега с инструмент, а не просто. За това ще отиде нарочно в Англия: ето де е работата! Глупци! — Като каза това, Костанжогло плюна. — А пък като се върне от странство, ще стане сто пъти по-глупав.

— Ах, Константине! Ти пак се ядоса — каза с безпокойство жена му. — Знаеш, че това ти вреди.

— Че как да не се ядосва човек? Това не е нещо чуждо, ами близко до собственото ти сърце; неприятното е, че руският характер се разваля: на, сега пък в руския характер се е явило донкихотство, което досега никога не го е имало! Просвета ще му дойде на ум, ще стане Дон Кихот по просветата: ще отвори такива училища, каквито и на глупака няма да хрумнат. Ще излезе от училището такъв човек, който за нищо не ще е годен, ни за село, ни за града, а ще бъде само пияница и с чувство за своето достойнство. С човеколюбие ще се занимава, ще стане Дон Кихот на човеколюбието: ще построи за милиони разни безсмислени болници и заведения с колони, ще се съсипе и ще доведе всички до просяшка тояга: на ти тебе човеколюбие!

На Чичиков не му трябваше просветата. Нему се искаше подробно да разпита как тъй всяко нищожно нещо дава доход, ала Костанжогло никак не го остави да каже дума: жлъчната реч тук се лееше из устата му и той не можеше вече да я спре.

— Мислят как да просветят мужика… Та ти първом го направи богат и добър стопанин, па тогава той сам ще се изучи. Просто не можете си представи доколко цял свят сега, в днешно време, е оглупял! Какво пишат сега тези драскачи! Ще пусне някой хлапак някое книжле и току всички се нахвърлят да го купуват. Ето що взеха да говорят: „Селянинът живее съвсем прост живот, трябва да бъде запознат с предметите на разкоша, да му се внушат потребности, по-високи от състоянието…“ Зер те самите благодарение на тоя разкош са станали пачаври, а не хора и са пипнали дявол знае какви болести, и няма осемнайсетгодишно момче, което да не е изпитало всичко: и зъбите му изпадали, и главата му гола като мехур — та сега им се дощяло и тия да заразят. Но слава богу, че у нас е останало поне здраво съсловие, което не се е запознало с тези щуротии! Ние просто трябва да благодарим богу затова. Та земеделецът ни е най-почтен — защо го закачате? Дай боже всички да бъдат земеделци!

— Значи, вие смятате, че със земеделие е по-доходно да се занимава човек? — попита Чичиков.

— По-законно е, а не по-доходно. Работи земята с пот на лицето — е казано. Тук няма какво да се мъдрува. Доказано е от опита на вековете, че в земеделската работа човек е по-нравствен, по-чист, по-благороден, по-висок. Не казвам да се не занимава човек с друго, а казвам в основата да легне земеделието — ето що! Фабрики ще изникнат от само себе си, и то законни фабрики ще изникнат — за онуй, което е потребно тука, да е под ръка на човека, на самото място, а не различните ония потребности, които похабиха сегашните хора. Не ония фабрики, които, за да се закрепят и сдобият с пазар, употребяват всички гнусни мерки, развращават, разлагат злочестия народ. И на, аз няма да се заловя с фабрикуване на никакви такива произведения, които внушават висши потребности, като тютюн, захар, каквото и да ми приказвате за тяхната полза, па ако ще да загубя и милион. Нека, ако в света се засее разврат, това да не става чрез моите ръце! Нека аз бъда чист пред бога… Аз двадесет години живея между народа, знам какви са последиците от тия неща.

— За мене най-чудното е, как тъй, при благоразумно управление, от останките, от късчетата се получава, [че] всяко нищожно нещо дава доход?

— Хм! Политически икономисти! — продължаваше Костанжогло, без да го слуша, с израз на жлъчен сарказъм на лицето. — Добри политически икономисти! Глупец язди глупеца и като глупец кара. По-нататък от глупавия си нос не вижда! Магаре, а ще се покачи дори на катедра, ще турне очила… Глупак! — И в яда си той плюна.

— Всичко това е така и всичко е вярно, но само, моля те, не се ядосвай — рече жена му, — като че не можеш да говориш за това без да се гневиш!

— Като ви слуша човек, почтенейши Константин Федорович, вниква, тъй да се каже, в смисъла на живота, напипва самото сърце на работата. Но като оставим общочовешкото, позволете ми да ви обърна внимание на частното. Ако, да речем, стана помешчик и ми хрумне да забогатея в късо време тъй, че с това, тъй да се каже, да изпълня съществената длъжност на гражданин, по какъв начин, как да постъпя?