Николай Гогол - Мъртви души

Дори и Чичиков не можеше да не остане поразен от това, колко много бе направил тоя човек — тихо, без шум, без съчиняване на проекти и трактати за създаване на благополучие за цялото човечество и как безплодно пропада животът на столичния жител, който или се кланя церемонно по паркета, или е желан посетител на гостните салони, или пък съчинител на проекти, който от своя топъл ъгъл диктува предписания [ 2 нрзб ] за държавата. Чичиков изпадна напълно във възторг и мисълта да стане помешчик все повече се затвърдяваше у него. Костанжогло не само че му показа всичко, но сам поиска да придружи Чичиков у Хлобуев, за да разгледат заедно имението. Чичиков беше много весело разположен. Подир хубавата закуска потеглиха всички, като се качиха и тримата в каляската на Павел Иванович; кабриолетът на Костанжогло вървеше отподире празен. Ярб тичаше напред и подгонваше птиците из пътя. Цели 15 версти се простираха от двете страни на пътя горите и орната земя на Костанжогло. По цялото протежение имаше гори, размесени с ливади. Ни една тревица тук не беше безполезна, всичко както в божия свят приличаше на градина. Ала когато започна земята на Хлобуев, неволно млъкнаха: вместо гори — ошмулени от добитъка храсти, слаб овес, загнил и задушен от къклица. Най-сетне се показаха неоградени стари къщи и посред тях каменен необитаван дом. Личеше, че не е имало от какво да се направи покрив. И къщата си бе останала покрита със слама и почерняла. Стопанинът живееше в друга едноетажна къща. Той изтича да ги посрещне в стар сюртук и пробити обуща, опърпан и отпуснат, но в лицето му имаше нещо добро. Той се зарадва, когато видя гостите, като бог знае на какво: сякаш видя свои братя, с които отдавна се е разделил.

— Константин Федорович! Платон Михайлович! Колко ме задължавате с посещението си! Чакайте да видя хубаво! Зер наистина аз мислех, че никой няма да ми дойде, всички ме избягват като чума: мислят, че ще им искам заем. Ох, тежко, тежко, Константин Федорович! Виждам, сам съм виновен за всичко. Какво да се прави? Заживях съвсем като свиня. Извинете, господа, че ви приемам в такава премяна: обущата ми, както виждате, с дупки. С какво ще заповядате да ви почерпя?

— Без церемонии. Ние идем у вас по работа. Ето ви купувач. Павел Иванович Чичиков — каза Костанжогло.

— Драго ми е от душа да се запозная. Дайте да стисна ръката ви.

Чичиков му подаде и двете.

— Бих искал много, почтенейши Павел Иванович, да ви покажа имението, което заслужава внимание… Но чакайте, господа,позволете да ви попитам: обядвали ли сте?

— Обядвахме, обядвахме — каза [Костанжогло], като искаше да се откачи. — Да не се бавим, ами да тръгнем още сега.

— Да вървим, да вървим — Хлобуев взе в ръка шапката си. — Да идем да разгледаме моето безредие и безпътство.

Гостите си туриха шапките и всички тръгнаха из селската улица.

От двете страни гледаха слепи колибки с мънички [прозорци], запушени с навуща.

— Да идем да разгледаме моето безредие и безпътство — думаше Хлобуев. — Разбира се, вие сте направили добре, че сте обядвали. Ще повярвате ли, Константин Федорович, една кокошка нямам в къщи — дотам стигнах!

Той въздъхна и сякаш разбра, че малко съчувствие ще има от страна на Константин Федорович, взе под ръка Платонов и тръгна с него напред, като го притискаше здраво към гърдите си. [Костанжогло] и Чичиков останаха отподире и хванати под ръка, тръгнаха отдалечко след тях.

— Тежко, Платон Михайлович, тежко! — думаше Хлобуев на Платонов. — Не можете си представи колко тежко! Без пари, без хляб, без обуща — та за вас това са думи от чужд език. Не щях и да знам за всичко туй да бях млад и сам. Но когато всички тия несгоди почнат да те мачкат на старини, а до себе си имаш още жена, пет деца, ще ти стане тежко, по неволя ще ти стане тежко…

— Ами ако продадете селото, това ще поправи ли работите ви? — попита Платонов.

— Какво ще поправи! — каза Хлобуев, като махна с ръка. — Всичко ще иде за дългове, а за мене няма да остане и една хиляда.

— Че какво ще правите тогава?

— Бог знае.

— Но как така не предприемате нищо, за да се отървете от тия обстоятелства?

— Че какво да предприема?

— Как тъй, вие може да заемете някаква служба.

— Та аз съм губернски секретар. Какво място могат да ми дадат? Ще ми дадат нищожно място. Как ще взема само петстотин рубли заплата! Та аз имам жена, пет деца.

— Станете управител на някое имение.

— Че кой ще ми повери имение: аз прахосах своето!