Николай Гогол - Мъртви души

Здесь есть возможность читать онлайн «Николай Гогол - Мъртви души» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мъртви души: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъртви души»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Мъртви души“ е сатиричен роман от руския писател Николай Гогол. Първите глави са публикувани през 1842. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите две части.
Авторът определя творбата си като „епична поема в проза“. Руският писател Пушкин дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия. От този замисъл е реализирана само първата част — „Мъртви души“. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г. „Мъртви души“ е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема — наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Мъртви_души|Статията „Мъртви души“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Мъртви_души?action=history|историята и авторите на статията]].)

Мъртви души — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъртви души», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Че туй не е кой знае каква философия! — рече Петрушка, като се обърна малко и гледаше накриво. — Нищо друго, освен да се спуснем от рида и да уловим през лъката.

— Ами ти освен бяла Рада нищо ли друго не си турил в устата? Хубавец си, голям хубавец! Няма що да се каже, ще учудиш с хубостта си Европа! — Като каза това, Чичиков поглади брадичката си и си помисли: „Каква разлика обаче между просветения гражданин и грубата лакейска физиономия!“

Каляската почна да се спуска от рида. Откриха се пак лъки и пространства, осеяни с трепетликови горички.

Потрепервайки леко на пъргавите пружини, удобният екипаж продължаваше предпазливо да се спуска по леката стръмнина и най-после се понесе през лъки, край воденици, затрополя тихо по мостовете и тръгна със слабо поклащане по неравната мека земя на ниските места. И нито една купчинка или буца не причиняваше натъртване на хълбоците. Удоволствие, а [не] каляска! В далечината се мяркаха пясъци. Покрай тях бързо профучаваха върбови храсти, тънки ели и сребристи тополи, чиито клонки блъскаха седналите на капрата Селифан и Петрушка. Всеки миг те сваляха фуражката на последния. Строгият служител скачаше от капрата, ругаеше глупавото дърво и стопанина, който го е посадил, но не искаше да привърже фуражката си или поне да я придържа с ръка, надявайки се, че това е за последен път и няма вече да се случи. Към споменатите дървета скоро се прибави брезата, а по-нататък и елата. Около корените гъстак; трева — синьо блатно цвете и жълто горско лале. Гората се стъмни и се канеше да се превърне в нощ. Но изведнъж отвсякъде между гранките и пъновете лъснаха пробляски светлина като светнали огледала. Дърветата почнаха да стават по-редки, проблясъците по-големи и ето пред тях лъсна езеро — водна равнина, четири версти широка. На отсрещния бряг на езерото бяха накацали дървените колиби на село. От водата се чуваха крясъци. Около двайсетина души, едни до пояс във водата, други до рамо и трети до гуша, теглеха към отсрещния бряг мрежа. Случило се бе нещо необикновено! Заедно с рибата се бе заплел някак в мрежата и един топчест човек, толкова висок, колкото и дебел, досъщ като диня или буре. Той беше в отчаяно положение и крещеше, колкото му глас държи: „Дебелако Денис, подай на Козма! Козма, вземи края от Денис! Не дърпай ти, Тома Големия! Иди нататък, дето е Тома Малкия! Дяволи недни! Ще скъсате мрежата!“ Динята, както се вижда, се боеше не за себе си, той не можеше да потъне поради пълнотата си и дори да би искал да се гмурне във водата, водата все пак би го издигала нагоре; пък й да бяха седнали на гърба му още двама души, той все пак като упорита кратуна щеше да остане с тях над водата, като само попъшква малко под тях и изпущайки из носа си мехури. Но той много се боеше да не се скъса мрежата и рибата да не избяга и затова освен другото няколко души — застанали на брега с опънати въжета — дърпаха и него.

— Трябва да е господарят, полковник Кошкарев — продума Селифан.

— Защо?

— Защото снагата му, благоволете да видите, е по-бяла, отколкото на другите, пък има и почтена пълнота като на господар.

Полека-лека изтеглиха заплетения в мрежата господар доста близо до брега. Като почувствува, че може да стигне дъното, той стъпи на краката си и в туй време зърна каляската, която минаваше през яза, и седящия в нея Чичиков.

— Обядвали ли сте? — извика господарят, като наближаваше с уловената риба към брега, цял омотан в мрежата, както лятно време дамска ръчичка в ажурена ръкавица, държейки едната си ръка над очите във вид на козирка за защита от слънцето, а другата по-ниско, подобно Венера Медицейска 72 72 Венера Медицейска — едно от скулптурните изображения на Венера, богиня на любовта и красотата в римската митология. , когато излиза от банята.

— Не — отговори Чичиков, като приповдигна шапката си, и продължаваше да се покланя от бричката.

— Тогава благодарете богу! Тома Малкия, покажи есетрата. Остави мрежата, Тришка дебелако — извика [господарят]. — И помогни да извадят есетрата от коритото! Козма дебелако, върви да помагаш!

Двамата рибари приповдигнаха от коритото главата на някакво чудовище. „Видите ли какъв княз! Дошъл ни е от реката — крещеше валчестият господар. — Карайте в къщи! Кочияш, вземи по долния път през градината. Тичай, дебелако Тома Големия, да отваряш вратичката! Той ще ви придружи, а аз ей сега…“

Дългоногият бос Тома Големия, както си беше, по една риза, се затече пред каляската през цяло село, дето пред всяка къща бяха построени мрежи, сакове и кошове за риба: всички селяни бяха рибари; после отдръпна вратичката на една зеленчукова градина и през градините бричката излезе на мегдана, близо до селската черква. Оттатък черквата, малко по-далече, се виждаха покриви на постройки.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъртви души»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъртви души» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мъртви души»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъртви души» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x