Николай Гогол - Мъртви души

Здесь есть возможность читать онлайн «Николай Гогол - Мъртви души» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мъртви души: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъртви души»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Мъртви души“ е сатиричен роман от руския писател Николай Гогол. Първите глави са публикувани през 1842. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите две части.
Авторът определя творбата си като „епична поема в проза“. Руският писател Пушкин дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия, пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия. От този замисъл е реализирана само първата част — „Мъртви души“. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г. „Мъртви души“ е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема — наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
Източник: [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Мъртви_души|Статията „Мъртви души“ от Уикипедия]] се разпространява при условията на [[http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_FDL|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. (Можете да разгледате [[http://bg.wikipedia.org/wiki/Мъртви_души?action=history|историята и авторите на статията]].)

Мъртви души — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъртви души», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но Чичиков каза просто, че подобно предприятие или негоция никак няма да бъде несъответно с гражданските постановления и с по-далечните интереси на Русия, а след минута додаде, че държавната хазна ще има дори полза, защото ще получи законните данъци.

— Значи, вие мислите?…

— Мисля, че ще е добро.

— Е, щом е добро, то друга работа; аз нямам нищо против това — каза Манилов и се успокои съвсем.

— Сега остава да се условим за цената…

— Как за цената? — попита пак Манилов и се спря. — Нима мислите, че ще седна да ви вземам пари за души, които един вид са свършили своето съществуване? Ако пък ви е текнало такова, тъй да кажа, фантастично желание, то от своя страна аз ви ги давам безвъзмездно и поемам разноските за продавателното.

Историкът на излаганите събития би заслужил голям укор, ако пропуснеше да каже, че след тия думи, произнесени от Манилов, радост обзе госта. Колкото и да беше сериозен и разсъдлив, тук той насмалко щеше дори да подскочи подобно, на козел, което, както е известно, става в най-силни изблици на радост. Той се раздвижи тъй силно в креслото, че вълнената материя, която обтягаше седалището, се разпра; самият Манилов го погледна с известно недоумение. Подбуден от признателност, той тозчас изговори толкова благодарности, че онзи се смути, цял се изчерви, почна да прави с глава отрицателни жестове и най-сетне се изрази, че това е съвсем нищо, че той наистина би искал да му докаже с нещо своето сърдечно влечение, магнетизма на душата си; а умрелите души са един вид съвсем нищожна работа.

— Съвсем не са нищожна работа — рече Чичиков, като му стисна ръката.

Тук биде изпусната една твърде дълбока въздишка. Изглеждаше, че той бе настроен за сърдечни излияния: не без чувство и изразителност произнесе той най-после следните думи:

— Да знаете каква услуга оказахте с тая наглед уж нищожна работа на един човек без племе и род! Пък и наистина какво не съм прекарал аз? Като някаква ладия, люшкана от свирепи вълни… Какви не гонения, какви не преследвания съм изтърпял, какви не горчивини съм вкусил! И то защо? Задето съм бранил правдата. Задето съм бил с чиста съвест, задето съм подавал ръка на безпомощна вдовица, и на клето сираче!… Тук той дори избърса с кърпата си една отронена сълза.

Манилов беше съвсем трогнат. Двамата приятели дълго си стискаха ръцете и дълго се гледаха мълком един другиго в очите, в които се виждаха бликнали сълзи. Манилов никак не искаше да пусне ръката на нашия герой и продължаваше да я стиска тъй горещо, че тоя дори не знаеше как да я изтегли. Най-после, като я издърпа полекичка, той каза, че не ще да е зле продавателното да се направи по-скоро и добре ще бъде, ако гой самичък намине към града. После взе шапката си и почна да се сбогува.

— Как? Нима искате да си отивате? — попита Манилов изведнъж и почти уплашен.

В това време в кабинета влезе Манилова.

— Лизанка — каза Манилов с малко нажален вид. — Павел Иванович ни оставя!

— Защото омръзнахме на Павел Иванович — отговори Манилова.

— Госпожо! Тук — каза Чичиков, — тук на — той тури ръката на сърцето си, — да, тук ще пребъде приятността на времето, прекарано с вас! И повярвайте ми, за мене не би имало по-голямо блаженство от това да живея с вас ако не в една къща, то поне в най-близко съседство.

— А знаете ли, Павел Иванович — каза Манилов, комуто много хареса тая мисъл, — колко щеше да бъде наистина добре, ако — живеехме ей тъй заедно, под една стряха или под сянката на някой бряст да пофилософствуваме за нещо, да се вдълбочим!…

— О, това би било райски живот! — отвърна Чичиков с въздишка. — Сбогом, госпожо! — продължи той като се наведе към ръката на госпожа Манилова. — Сбогом, почтени приятелю! Не забравяйте молбата ми!

— О, бъдете сигурен — отговори Манилов. — Аз се разделям с вас само за един-два дена, не повече.

Всички отидоха в трапезарията.

— Сбогом милички дечица — каза Чичиков като видя Алкид и Фемистоклюс, които се занимаваха с някакъв дървен хусар, останал вече без ръце и нос. — Сбогом, мои пиленца. Извинете ме, че не ви донесох армаган, защото, нека ви призная, не знаех дори дали съществувате на тоя свят; но сега. като дойда пак, без друго ще ви донеса. На тебе ще донеса една сабя; искаш; ли сабя?

— Искам — отговори Фемистоклюс.

— А на тебе барабан. Нали барабан? — продължаваше Чичиков, наведен над Алкид.

— Парапан — отговори шепнешком и с наведена глава Алкид.

— Добре, ще ти донеса барабан, такъв славен барабан! Постоянно ще прави ей тъй, дъррр…ру, друм-друм-друм, друм-друм-друм. Сбогом, пиленце! Сбогом! — Той го целуна по главата и се обърна към Манилов и съпругата му с лек смях, с какъвто обикновено се обръщат към родителите, за да им покажат колко невинни са желанията на техните дена.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъртви души»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъртви души» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мъртви души»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъртви души» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x